16 июн. 2013 г., 10:52

Спомен

804 0 0
1 мин за четене

 Дали си само спомен или илюзия, кой знае? Може би, дори нереален, защото изглеждаш съвършен. Блед, обвит в мъгла, прекалено далечен и същевременно толкова близък. Изгарящи черни очи, изпиващи ме с внимателен поглед през прозрачно було мъгла. Желание, страст, мъка, тъга, преплитат се в шарена нишка, която улавя моя поглед. За съжаление, един свободен дух никога не може да бъде пленен. 
  Реален ли си? Или просто стара болка, стара рана в кървящото сърце? Неизлечима мъка? От всичко по малко. Понякога не всички спомени са красиви или приятни. Лошото е, че почти винаги лошите спомени се отпечатват в паметта ни, сякаш са парченце стъкло, което ни порязва и после остава белег. За жалост, този белег не зараства, може да избледнее, но си остава същия. Той е просто там, за да ми напомня за изживяното. Със сълзи си спомнях за теб, впоследствие онези непресъхващи извори, моите очи, спряха да плачат. Разбрах, че спомените са хубаво нещо, но понякога трябва да си останат такива.  Аз дори не знам, не съм сигурна дали съм те срещала някога. Спомням си те, но си нереален, не знам защо. Толкова си красив, с чаровна усмивка, която караше кръвта ми да кипва, с коса златна, отразяваща в себе си слънчевите лъчи, с изгарящи очи, по- изгарящи дори от огън. Неясен спомен, част от миналото, която отново чука на вратата. 
   Дали да ти отворя? Обичам да прибирам спомените в килера, но този напира отново да излезе. Стар, потънал целият в прах, погребан с всички чувства, които някога съм изпитвала. Защо? Защо искаш да се появиш в живота ми и да го преобърнеш отново? Не искам поредния спомен, не искам пак да го прибера в килера, искам да съм сигурна, че си истински. Спомените за теб са много- кои стари, кои нови, които са потънали с дебел слой прах в онзи килер. Продължавам да трупам различни мигове с теб, които продължавам да заключвам, само че спомените малко, по малко избледняват както и любовта ми към теб. Ако е възможно да се обича един спомен, значи аз правя точно това. Обичам един спомен, обичам болката, страданието и тъгата. Влюбена съм в един спомен, в една мъгла, която никога не ще се превърне в нещо повече. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Зи Александрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...