Дали си само спомен или илюзия, кой знае? Може би, дори нереален, защото изглеждаш съвършен. Блед, обвит в мъгла, прекалено далечен и същевременно толкова близък. Изгарящи черни очи, изпиващи ме с внимателен поглед през прозрачно було мъгла. Желание, страст, мъка, тъга, преплитат се в шарена нишка, която улавя моя поглед. За съжаление, един свободен дух никога не може да бъде пленен.
Реален ли си? Или просто стара болка, стара рана в кървящото сърце? Неизлечима мъка? От всичко по малко. Понякога не всички спомени са красиви или приятни. Лошото е, че почти винаги лошите спомени се отпечатват в паметта ни, сякаш са парченце стъкло, което ни порязва и после остава белег. За жалост, този белег не зараства, може да избледнее, но си остава същия. Той е просто там, за да ми напомня за изживяното. Със сълзи си спомнях за теб, впоследствие онези непресъхващи извори, моите очи, спряха да плачат. Разбрах, че спомените са хубаво нещо, но понякога трябва да си останат такива. Аз дори не знам, не съ ...