Спомен за трапчинки
Магично дете си беше тази Магда! Човек, като я видеше, му се искаше да я гушне и да целуне трапчинките, които и при най-беглата усмивка бързаха да се появят на бузките й! Родителите й не можеха да се нарадват на звездичката, която бяха създали и само баба Цвета се правеше на строга, сигурно защото бе живяла по-дълго на този свят… Старата жена се опитваше да наложи някои свои разбирания за възпитанието на детето и сякаш чувстваше опасностите от прекаленото ласкаене в онази крехка възраст, когато човек още няма достатъчно акъл в главата си, за да може да бъде самокритичен. Затова тя не гледаше с добро око на честите майчини милувки по трапчинките на чаровната си внучка и точно след такива родителски изблици бързаше да намери най-много работа на детето. Така, когато Магда не помагаше в домакинството или не учеше уроците си, все пак й оставаше и време да си поиграе на воля със съседските деца. В закътаното балканско селище почти не усетиха, че бушува война и само дочуха, че имало бомбардировки над София. За промените около девети септември 1944 година разбраха, когато в градчето надойдоха брадясали мъже с пушки и арестуваха кмета. Закараха го някъде и оттогава той сякаш потъна вдън земята. Нито жена му, нито децата, колкото и да се опитваха, не успяха да разберат какво се е случило с него.
През следващите години Магда завърши гимназия в родния си градец и скоро стана студентка в Софийския университет. Вече трябваше да живее самостоятелно, далеч от мама, татко и баба. Родителите й намериха квартира в столицата и постепенно девойката започна да свиква с новия живот. Тя бързо се сприятели с някои от своите състудентки и дори една от тях скоро й стана съквартирантка. В този октомврийски следобед, когато сякаш чудната есен искаше да нахлуе в аулата на университета, по време на една скучна лекция, Магда усети трепет, поглеждайки седящия от лявата си страна колега. От няколко дни той все я питаше за нещо, искаше й ту учебник, ту писалка, ту лист. Досега тя отговаряше механично, без да му обръща особено внимание, но днес с нея стана нещо особено. Девойката забеляза, че Асен има красив профил и високо чело, че ръцете му са силни, а очите му се усмихват и най-вече, че не може да отдели погледа си от нея. Затова, когато тихичко й предложи след лекцията да отидат на кино, тя прие с удоволствие, без да се замисли, че филмът ще свърши късно вечерта. В киносалона младежът все търсеше ръката й, сякаш гледаше нещо страшно и като същинско малко дете, се нуждаеше от подкрепа, която единствено тя можеше да му даде. Тръгнаха си прегърнати и момъкът предложи да я изпрати. И до днес Магда чувстваше онази изпепеляваща целувка, когато до входната врата Асен я притегли плътно до себе си. Тогава тя премаля, а той не я пусна преди да изпие с устни дивата, напираща страст. И до днес тя тръпнеше при спомена за този първи досег с любимия. Но само при мисълта за последвалото, се вкочаняваше… Кой ли от състудентите и преподавателите й не я харесваше и не се опитваше да я има?! Нейният чар бе толкова пленителен, че който веднъж я забележеше, вече бе готов на всичко, за да я спечели. Не му беше лесно на Асен – всеки ден трябваше да доказва обичта си към нея и превъзходството си над другите. И когато, за да отпразнуват Новата 1952 година, заедно се събраха преподаватели и студенти, сякаш сам Сатаната, за когото бабата на Магда често й беше разказвала, седна до нея и наостри дългите си уши. Асистент Въжев отдавна ухажваше красивата си студентка и сега побърза да се настани на най-хубавата маса и да покани Магда и Асен до себе си. Непринудено завърза разговор с младежа и много смело му разказа няколко пресолени вица. После, тъкмо когато дойдоха двама професори, за да споделят наздравицата по случай Новата година, Въжев, за изненада на Асен, рече на висок глас:
-Другари, да знаете само този наш студент какви страхотии ми сподели преди малко! Представете си, Великият Сталин ходел винаги с високи гумени ботуши, за да не се изцапа с кръвта, из която джвакал! Ужас, ужас! Ами може ли въобще да се мислят, а още повече – може ли да се разправят такива неща!
-Никога не съм казвал това! Вие досега се опитвахте да ме забавлявате с подобни вицове, а аз дори не съм си отварял и устата! – уплашено отрече Асен.
-Млада госпожице, ето с какво мекотело сте се свързали! Страх го е да поеме отговорност! Смешник! – някак истерично се разсмя Въжев, а професорите се стъписаха и си останаха с вдигнати чаши, без да смеят да отпият дори и глътка.
Още същата нощ няколко другари – милиционери, въоръжени до зъби, сякаш отиваха на война, арестуваха Асен. Не искаха и да чуят обясненията и оправданията му. Магда я заплашиха с изключване от университета, защото дружала с човек, който вредял на Народната власт. Асистент Въжев веднага се застъпи за нея и й каза, че е готов на всичко, за да я спаси.
През късната омърлушена есен на 1954 г. Асен почина в затворническия лагер на остров Белене, а Магда стана госпожа Въжева. Очите й угаснаха, а трапчинките по бузите й вече никога не се появиха.
© Росица Танчева Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Ангел и Ивон, благодаря за коментарите!
-
След такива разкази се натъжавам, че кой добър човек е срещнал добро! Харесах, Роси!
-
Харесва ми умението ти да разказваш интересно и вълнуващо, та макар и за едно безчовешко и жестоко време. Героите ти са жертва на това време. Асен физическа, а Магда - духовна.
Поздрави, Ейя! -
Благодаря ви!
-
Както винаги въздействащ разказ!
-
Е,браво. Много добре се е получило.
-
Трябва да помним миналото, да го познаваме... Поздрав, Роси!!!
-
Роси, разтърси ме...заболя ме...много добре боравиш с думите! Благодаря ти, че се "обади" и така те открих в морето Откровения! Прегръщам те!
-
Благодаря за отзивите! Личи си, че по-младите, прочели разказа, не са запознати много добре с някои исторически факти, не знаят що е Сталинизъм и култ към личността, не са чували дори и за затворническите лагери, пълни с осъдени по политически причини, осъдени дори и затова, че са разказали един по-солен виц, а и това да не са сторили, неудобните лесно са били подхлъзвани и ликвидирани. За Сталинистите е важало: "няма човек - няма проблем". Този разказ е написан по истински случай. А защо е добре да се познава историята, мисля, че е ясно на всички.
-
Нали момияето е седяло до любимия си и е слушала какво си говорят двамата с Въжев, Тя е знаела, че Асен не е казвал такива неща и е жертва на един мръсник и подлец. Как тогава се е съгласила да му стане жена? Разказа е много силен, направо ме разтърси, но тая Магда е отвратително същество и НИЩО, абсолютно НИЩО не я оправдава.Роси, страхотна си! Поздрави.
-
Чудесна си,Росе,винаги успяваш да завладееш с разказите си
-
Много добър разказ... С Поздрав!
-
!!!...
-
Какво да кажа...преживях този разказ...
Браво,Роси,умееш да завладяваш читателският интерес.
Поздрав! -
Роси, и моята трапчинка се загуби, въпреки че рядко я показвам...
Лакейничеството пред измислен ред, ограбва едни за сметка на други... -
Силви и Ели, благодаря ви за прочита и отзивите! Дали обстоятелствата оправдават Магда?! Много по-сложно е всичко и затова аз просто разказвам...
-
Подкрепям напълно думите на Силвия.
Обстоятелствата не оправдават Магда... -
Добър разказ, Роси. За личната драма и кръстопътните избори, които слагат на везната силата и слабостта ни. Времето и обстоятелствата, са просто необходимия декор, за сцената на "избора". Ако героинята беше застанала твърдо на страната на любимия, независимо от последствията, може би, някой ден... Съдбата щеше така да пренареди пъзела, че живеца в очите и тръпчинките, да ги има до края...
Среднощен поздрав!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
