Справедлива обич.
Справедлива обич…
Пред зала 13 на Софийски Градски Съд се събираха хора, които щяха да бъдат “публика” на едно необичайно бракоразводно дело. Имаше студенти, може би бъдещи юристи, пенсионеири, които разнообразяваха така деня си и кой знае още какви, а до започването му, те си приказваха. Вероятно и “подсъдимата” беше някъде там, а както обикновено, половинката й сигурно не присъства. Две жени водеха оживен разговор, явно са се видели след дълго отсъствие на едната и другата я “запознаваше” с миналите събития през това време...Били са колежки, познавали сe и семействата им. Тази, която разказваше ще я наречем Иванова, а слушателката- Христова.
- Да не дава Бог никому такава съдба, Христова! Голям кахър имаме с големия син. Заради професията на съпруга ми /беше военен/ живяхме в много градове и, докато децата бяха малки- нямаше проблем. Но в последното “преселение” големият съобщи, че се налагало да се ожени! Тъкмо завършил гимназия. И остана в София, бебето се роди и го получихме, едва ли не в колет, за отглеждане...Защото тук животът кипял и те, родителите му, не били се наживели още! Дали са успели да го постигнат, но не след дълго се разведоха, като детето си остана наша грижа. И се започна една...Той се прибирал призори, често довлечен от “приятели”, неспособен да се държи на краката си. Напуснал работа и направил борчове и за умрелите!
Мислехме, че вече се е наситил, защото доведе нова снаха, от провинцията, а ние току що се връщахме отново в София. Тя беше красива като картинка, неомъжвана, след сватбата веднага беше “запланувано” също дете и беше време да си отдъхнем, че ще живеем спокойно...Но, на него му се живееше още! Пиеше, закъсняваше вечер, опита се и да бие, когато “тя не го гледала разбиращо”...Разбра се, че се задава и трета снаха, някаква дългогодишна студентка, решила да остане в София чрез брак. Обяви пред всички ни, че не може да я остави, бил обещал и се клел пред роднините й и приятелите им, че ще я вземе...Видяхме се в чудо. А втората снаха вече ми беше легнала на сърцето- кротка, уважителна, въртеше цялата къща! От първия ден ми каза “майко” и аз я приех като дъщеря. Син ми е, но не видях спокоен ден от него, пак иска развод и защо да си кривя душата?! Ето, дойдох да кажа истината!
Христова беше изумена! Майка срещу сина си, заради една чужда жена!! А до сега я мислеше за “публика”, дошла за развлечение...Представяше си утре в махалата как ще хвърли бомбата като поразкаже тук- там изумителния факт! Та нали майката милее и е способна на какви ли не жертви за собствените си деца? Каква ще е тая снаха, така обсебила свекърва си и вече нямаше търпение да започне делото, за да я види отблизо. Докато размишляваше така, излезе служебното лице, което извика:
- Да влезе свидетел № 1, по дело за развод, другарката Иванова!
Ето на това се казваше сензация! Свидетел- свекърва на снаха! Като тема за филм! А тя отново разказа онова, което сподели с колежката си, а също допълни и няколко унизителни случая. Как пред случайната “публика” в тролея, той се нахвърлил на снахата с думите: “ Ти още ли не си се разкарала от дома ми, ма?! И години да живееш тук, софиянка няма да станеш!” А веднъж, връщайки се след полунощ, неадекватен, не се държеше на краката си, но изкомандва: “ Веднага да се сервира топла манджа” и пляска силно с ръце, за да ускори това “веднага”! Събуди къщата и ..изхвърли всичко от стомаха си върху сервираната маса!! А кулминацията беше, когато една привечер дъщеря му от втората снаха нахлу импулсивно в стаята му да му покаже какво е нарисувала и го вижда в леглото с кандидат снахата № 3! Тя се стъписала, а той обезумял от гняв, че не е почукала!Каква сила излъчваше тая дребна жена да сподели цялото унижение, на което се подлагаше и накрая успя да изрече:
- Дошла съм да кажа истината! Снаха ми е най- хубавото нещо в живота на цялото ни семейство! Светлина в мрачните дни, които ни създаваше сина ни! Обичаме я като родно дете и не бих искала да си отива тя, затова заявявам: “Синът ми ще излезе от дома ни, а тя ще остане!”
Беше тишина в залата, сякаш нямаше никой, после изведнъж всички взеха да ръкопляскат и викат “браво”…за тая обич на майката, която имаше два знака- плюс и минус...И,че обори мнението, че “чуждото свое не става”! Става...защото се казваше...тук завесата ще спусна! От съображения за анонимност!
PS:
Така и стана. Снахата живя двадесет години с тях, наричаше ги “майко” и “татко”, съседите като не знаеха подробности смятаха, че синът е в затвора. С друго не можеха да си обяснят топлите отношения. Почина първо свекъра след време. Когато дойде ред на свекървата, въпреки, че снахата живееше в собствен апартамент, тя почина в ръцете й. Пред тленните й останки, тя тихо каза “Благодаря ти, майко! Ти ми подари най- хубавите мигове , пазеше ме и защитаваше в критични моменти! Без твоето крило щях да загина в инъче чуждата къща! Имам и рождена майка, и двете ви обичам еднакво! Мир на праха ви!!” Тя не повтори съдбата на бившия си съпруг, имал вече и четвърта жена и не се омъжи повече...
© Ирина Филипова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Благодаря, Мини, със закъснение...Все някой съм пропуснала, днес се разходих да оправя грешките...
-
Иржи, честито второ място, много се радвам за теб. Бъди така жизнена и вдъхновена и за напред! Горещо те прегръщам!
-
Иржи, честито второ място в предизвикателството! Радвам се много за теб! А ти беше готова да се откажеш. Видя ли, че не бива! Прегръщам те!
-
Благодаря, Роси, надявам се...Уж съм безстрашна, но понякога...
Къде се рееш,Юри, често ми липсват приятелите и изпадам в депресия, несвойствена за мен..Благодаря за пожеланията! -
Успех, Иржи! За малко да те пропусна. Харесват ми твоите “неща от живота”
Стискам ти палци! -
Пожелавам ти всичко да мине успешно, Иржи! Почини си и с нови сили и вдъхновение да ни радваш отново!🌹🍀
-
Вече тъгувах за теб, Роси! Но разбрах, че си си дала отпуск. Благодаря, имах нужда от добра дума, предстои ми някаква интервенция, може би и аз ще ползвам малка отпуска...
-
Иржи, успях на време да прочета и да гласувам! Много харесвам нестандартни и разчупени гледни точки! Добротата и искреността са спасението на света! Имаш подкрепата ми! Успех!
-
Иржи, напълно те подкрепям, разказът ти е много хубав и поучителен. Тук си проличава, силата на обичта, която всяка майка може да дари! Гласувам и ти пожелавам от сърце успех!
-
Благодаря, Лати, трогна ме присъствието ти! И благословията ти...
-
Успех и от мен, Иржи!
-
Благодаря, Таня, за всеки автор творбата му е свързана с определени емоции, за да изрази дадена тема. От това зависи колко ще бъде харесвана тя. По "малка" причина аз съм разчитала само на това, че случаят е необичаен....
Затова, Светле, че свекървата излиза от познатата й роля и взема такова решение я прави справедлива майка. И определена саможертва, която и ще я унижи пред близките й, и ще заслужи обичта на снахата до последния си дъх!
Благодаря, Петя, обикновено сме свикнали да говорим за майката като жертвоготовна за децата си, а свекървата като лошата, вечно недоволната и в никакъв случай не обичаща снахата, не е майка, както е прието да я наричат...И аз наблегнах на необичайното...
Малко е да се каже, че съм вложила много чувства, Иване...Била съм съпричастна със съдбата на героите. Познавах ги отблизо..Благодаря за пожеланията и на гласувалите! -
Браво, Ирина! Вложила си толкова много чувства в този разказ... харесва ми така, както
си го построила. Обичта на майката към снахата, вместо към своя син, провалил се, е достойна за уважение! Моите поздравления! Давам ти глас и ти желая успех в конкурса! -
Хубав разказ. По- различна гледна точка на майчината саможертва. Успех!
-
Непосилно би било такова решение за болшинството от свекървите. Заслужава уважение! Иржи, не се влияй от броя на коментарите, а уверено разказвай.
-
Интересна история, Иржи!
Справедлива е майката!
Поздравления за смелостта на жената, за смелостта да пишеш за нея! -
Докато пишех "сладкодумния" си отговор/ вече ти повярвах, Доче!/ е писала и Надя. Думите ти са като балсам!, И аз те обичам, както и всички, за вас бях сложила за известно време по- младежка снимка, за да не се дразните, че се бута помеждуви някаква изкукала бабетка, пък и иска внимание!!..А и лесно се намирах по червената блузка.Да довърша и дългия си коментар...нали произведенията могат да отразяват всякакви неща- не само приятните и истинските, а и негативните и фантазии също..Въпрос е да си убедителен за това, в което искаш да повярват читателите!
-
Иржи, Иржи, май и двете сме в " криво" настроение. Нормално е. Никога не се съмнявай в себе си. Дори за миг. Знаеш, че те обичаме!
-
Надявам се, да не съм разочаровала тези, които ме удостоиха с внимание да прочетат разказа ми! И не непременно с глас! Права беше Силвия, че съм го написала с чувство, но нали всеки се старае да пише така?Може би повече щеше да докосне, ако преди "завесата" бях изписала едно име...Но, емоцията вече е преживяна, съжалявам че я споделих, затова и себе си подложих а "инквизиция"- ядох по колкото пъти минех покрай хладилника!...Вижда се от новата ми снимка- "убих" мечтата ми да съм фиданка, като на предишната...Но настроението ми е вече предишното, иначе Мария щеше и да ме набие!! Благодаря пак на всички! Ще повярвам и на Дочка, че съм сладкодумка и на Ирен, че не е важно всеки да те харесва, ако не е истина, а дитирамба! На Ели, че това е истинска майка, а на Роси ще кажа- във възпитанието на децата има важен елемент- да се обичат, но и да бъдат строги с тях! За да не правят всичко, което им хрумне, като тяхно право...като в случая! Не свалих разказа, защото нали произведенията
-
Интересен, замислящ разказ. Запитах се къде е сбъркала тази майка при възпитанието на собствения си син, за обичта, която му е давала, когато на него му е била най-нужна, за да се изгради като личност. Напомни ми за романа "Един живот" на Мопасан. Поздравления за разказа, Иржи! Успех!
-
Ей това е истинска майка! Успех, Иржи, страшно ми хареса разказа!
-
Ирджи, аз не коментирам много често, което не означава, че не чета. Не чоже всичко, да се харесва еднакво на читателя. Няма как и всеки разказ да лъде победител. Ти си споделила своя интерпретация на темата и това е чудесно. Ако щеш за това, че е по-различно. Свалянето на разказа за мен е странно твое желание. Животът е цветен, хората различни, както и ситуациите с които се сблъскваме. Аз лично не разбирам "любовта на майката", като чувство заради което да сме готови да тъпчем справедливостта. И го казвам това точно като майка.
-
В никакъв случай!!! Не позволявам! Подкрепете ме, момичета! Аз аплодирам с цялото си същество такъв нетрадиционен разказ, какво като не се вписва в наложилата се в съзнанието ни представа за майката? Разбира се, че е Майка – разсъдлива, трезва, справедлива! В живота има не малко свекърви, които застават на страната на снахите си, нека чрез този разказ ги поздравим, те наистина заслужават!
Моля те, не сваляй чудесния си разказ от предизвикателството, Иржи!!! -
Не се хареса моя разказ, за да е достатъчно за участие... Редно е, правилно е майката да обича преди всичко своите деца, но нима не е благородно когато тя е справедлива? Трябва ли да отхвърли чуждото дете, а чрез отхвърлянето на своето, тя прави самокритика и на себе си, че не му е помогнала...Не е за пренебрегване това чувство за справедливост, мисля...Благодаря на Мария, Лина, Силвия, Надя и Дочка, Дани, че прочетоха. Може би пристрастно гледам на историята и не е в синхрон с обичайното мислене. Мисля да я сваля!
-
Къде си, Иржи? Толкова хора те поздравиха, а ти мълчиш. Всички очакваме "Сладкодумката", както те нарече Дочито, да се появи! Ела да те прегърна, миличка!
-
Успех!.Дадох глас!
-
Успех, Сладкодумке!
-
Успех, Иржи!
-
Усеща се, че си го написала с чувство. Читателят няма как да остане безучастен. Прегръдка и успех, мила Иржи!
-
Успех, Иржи!
-
Иржи, страхотен разказ за една нетрадиционна майчина обич си написала! Искрено те поздравявам и ти желая успех, миличка! Подкрепям те с глас!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
