Пред зала 13 на Софийски Градски Съд се събираха хора, които щяха да бъдат “публика” на едно необичайно бракоразводно дело. Имаше студенти, може би бъдещи юристи, пенсионеири, които разнообразяваха така деня си и кой знае още какви, а до започването му, те си приказваха. Вероятно и “подсъдимата” беше някъде там, а както обикновено, половинката й сигурно не присъства. Две жени водеха оживен разговор, явно са се видели след дълго отсъствие на едната и другата я “запознаваше” с миналите събития през това време...Били са колежки, познавали сe и семействата им. Тази, която разказваше ще я наречем Иванова, а слушателката- Христова.
- Да не дава Бог никому такава съдба, Христова! Голям кахър имаме с големия син. Заради професията на съпруга ми /беше военен/ живяхме в много градове и, докато децата бяха малки- нямаше проблем. Но в последното “преселение” големият съобщи, че се налагало да се ожени! Тъкмо завършил гимназия. И остана в София, бебето се роди и го получихме, едва ли не в колет, за ...