03:33 ч., Пустинята Руб ал-Хали, Саудитска Арабия.
Из разговор между едно мечтаещо момиче и една мъдра бедуинка.

Пропътувах хиляди километри, почти целия си съзнателен живот, но лек за празнината в душата едва накрая открих. И то благодарение на една силна жена, която "случайно" срещнах в пустошта на Арабския полуостров. Можех да се закълна, че с нея не се познавахме от сега. Приличахме си, все едно сме две страни от монета. В очите ѝ бе събрана толкова много мъдрост, че автоматически се причислих към "науките" хора.

- А не бива така! - казваше тя всеки път щом споделях това си усещане. - Не би казала това и за цветята, нали? Всяко едно от тях е уникално само по себе си и не си отстъпва с останалите. Същото е и с хората.

Говорех с нея с часове, без изобщо да ми писва. Тя идваше със залеза и си отиваше със зората. Водихме разговорите си по цели нощи и нямаше помен за сън. Никога не ми каза от къде идва, как ме е намерила и на къде отива. Просто се появяваше всяка вечер, за да ми предаде уроците, които трябваше да усвоя. Знаех, че е част от духовното ми израстване. Знаех, че е пратена, за да ми помогне. По думите ѝ, щях да намеря онова, което търся, когато пясъчните бури отминат и небето се изпъстри с нощни звезди. Начина, по който разговаряше с мен, оставяше впечатлението за нещо старо и завръщащо се.
През целия ми престой в пустинята, нямаше и дума, която да не попия като гъба. А след всеки диалог цял последващ ден осмислях всичко казано от бедуинката. Но никога няма да забравя последния ни разговор, след който тя изчезна и повече никога не я видях.

- Знаеш ли момичето ми, свободата никога не е гаранция. - започна тя - Всичко в нашия свят е в резонанс с Вселената и във всяка наша клетка носим в себе си Твореца. Както Земята майка се нуждае от дъждовните капки, за да регенерира падналите листа на повърхността ѝ, така и ние се нуждаем от всяко зрънце знание, за да успеем да израстем духовно. Ти много добре знаеш за какво ти говоря. Ти си различна от света, в който живееш и затова пътуваш по ширините на света. Не понасяш ограниченията, които ти поставят хората около теб. Разбери, че няма как да промениш това, но можеш да смениш начина, по който ти се отнасяш към тях и светогледа си. Живота никому не прощава за миналите грешки и неизказани слова. Съдбата отдавна се е погрижила всеки да се срещне с полагащото му се. Днес ще ти предам нещо важно, което искам да запомниш.

При тези думи на старицата, през мина силно чувство на дълг. Дълг към себе си, към нея, към хората, които истински обичам. Заслушах се.

- Всяка секунда на този свят някой си отива и на негово място се ражда друг. Кръговрат, съществуващ от зората на времето. Често губим онова, което истински обичаме тогава, когато най-много се нуждаем от него. Но така трябва да бъде, колкото и да ни боли. Всеки един от нас трябва да загуби нещо важно, за да познае истински живота. В житието ти винаги ще съществуват загубите, но само от теб ще зависи дали ще я приемеш за благодат или за проклятие. Съдбата ти е поднесла много изпитания и ще продължава да го прави. Защото само смелите и сърцатите оцеляват в тази жестока битка. Самата ти ще решиш дали ще бъдеш от победителите или от победените. Дали ще избереш да пламтиш в огъня и да се издигнеш от пепелта му, или ще изгориш в жарта му и адските пламъци. Никому живота не е гарантиран, той е просто миг. Затова е важно да го изпълниш пълноценно и до край.
Не забравяй онези, който те вдигат от калта и не чупят ръката ти, когато я подаваш. Не дели черния от белия, мъжа от жената, възрастния от младия, грешника от праведника, вярващия от обезверения. Всеки следва собствения си път и мечти, така че си никоя, за да съдиш ближния си. Остави го да свети в собствената си светлина и го заобичай, заради пороците му.
Не падай духом, когато целите не се случват от първия път. Не спирай да пробваш отново и отново, и да ги преследваш. Нека бъдеш пътеводна звезда в собственото си ежедневие.
Не мрази и не затривай хора, вещи, неща. Остави това настрана.
Оставяй сълзите да текат от очите, независимо дали са породени от тъга, болка, радост, щастие. Така се пречистваш.
И не на последно място - обичай. Колкото сърце имаш. Само с любов би могла да израснеш духовно. Колкото и да е трудно го прави.
Обичай, истински и силно. Така, все едно е за последен път.
Всеки път.
Остани себе си и се променяй към онова, което наистина желаеш.