4 min reading
03:33 ч., Пустинята Руб ал-Хали, Саудитска Арабия.
Из разговор между едно мечтаещо момиче и една мъдра бедуинка.
Пропътувах хиляди километри, почти целия си съзнателен живот, но лек за празнината в душата едва накрая открих. И то благодарение на една силна жена, която "случайно" срещнах в пустошта на Арабския полуостров. Можех да се закълна, че с нея не се познавахме от сега. Приличахме си, все едно сме две страни от монета. В очите ѝ бе събрана толкова много мъдрост, че автоматически се причислих към "науките" хора.
- А не бива така! - казваше тя всеки път щом споделях това си усещане. - Не би казала това и за цветята, нали? Всяко едно от тях е уникално само по себе си и не си отстъпва с останалите. Същото е и с хората.
Говорех с нея с часове, без изобщо да ми писва. Тя идваше със залеза и си отиваше със зората. Водихме разговорите си по цели нощи и нямаше помен за сън. Никога не ми каза от къде идва, как ме е намерила и на къде отива. Просто се появяваше всяка вечер, за да ми предаде ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up