Тя беше симпатична, приветлива, спокойна, с две дълги плитки. Живееше наблизо и много често й носех чантата. Имаше симпатични родители, които скрито ме гледаха с одобрение. Заедно бяхме в основното училище, но в средното бяхме в съседни класове. Но аз тайно поглеждах към по атрактивните, даже си бях направил списък … тоест само от първите букви на имената им и се беше получило ЕПМАРСТ… Ех , какво криене и тайно преследване беше.

    Но …с нея още от начало си минахме на ‚ТИ‘ , беше чудесен събеседник и бяхме нещо като истински ‚приятели‘ … приятели де. Помня в основното се получи така, че за честването на някакъв празник всички бяхме облечени в народни носии, имаше седянка, където беше и тя, а моята роля изискваше да пея прав и да се насоча към нея … А песента беше … (1)

'Дигни си моме очите,

да видам плакало ли си.

Да видам плакало ли си,

Да видам жалило си …'

    Мале що ни майтапиха после съучениците, сватосаха ни набързо … и беше голям конфуз … но ние така и го преживяхме заедно и даже се се почувствахме по силно приятелски свързани.

   Хеле животът ни разтика нанякъде, нейната къща я събориха за да построят огромен блок и съвсем й загубих следите. Дойде време за кандидатстудентските изпити, мен ме приеха едновременно и в МЕИ и в ИСИ (2), ама тъй като ме влечеше електрониката се записах в МЕИ.

---- 😎 ----

   После – следване, работа, работа, срещнах жена си на улицата, работа, работа, деца …. Един ден се напъхах във Фейсбука, в началото се зарибих тотално … имах много снимки останали от училището, та за да не си правя хартиено албумче, което да показвам на гостите между чая със сладките (или както беше модерно и да се пие ‚инка‘) , направих група на класа, където свалих всички снимки. Уха, иха, … беше интересно. Постепенно търсейки старите познати ги добявях в групата, а те допълваха колекцията снимки … имаше и клипчета … ама те бяха голям зор, защото трудно се прехвърляха от 8 милиметрова кинолента на цифров файл.

   И веднъж попаднах на познато име … снимката нищо не ми говореше … ама после се уплаших – дамата имаше сериозен стаж в строителството, даже беше написано, че работи в МРРБ … Седмица се мъчех – тя ли беше, не беше ли тя, щот иначе си беше голям конфуз да я занимавам с някакви си свои спомени … Престраших се … изпратих й месидж и след известно мълчание получих хладен отговор, но с известнен нюанс, че може би съм на прав път 😎 … после дълго ме въртя на шиш. Аз й изпращах снимка след снимка … Небето просветля след като й изпратих снимката от основното училище – аз, щръкнал насред пет насядали моми и пея …

‚Дигни си моме очите,

да видам плакало ли си…..‘

       Обаче последният й въпрос ме закопа

 ….Ти колко момичета с името Ваня познаваш?!!!

       Реших, че трябва да играя Вабанк (Va banque или Vabanque) и й изпратих портретната й (? все още не се знаеше, но …) снимка с двете дълги плитки с коментара

…..Само ЕДНА!

   След кратка пауза отговорът беше –

….. Да, плитките ги отрязах отдавна и седят скрити в една кутия

   Камък ми падна от сърцето … после последва дълга дълга приказка … Завършила ИСИ, омъжила се, имала две дъщери и няколко внуци и внучки … А като се изчерпи темата за жизнените перипетии се прехвърлихме на други теми … Много обичаше да й разказвам за моите разказчета на тази страничка, после и препратих и няколко бисерчета оттук, които тя много хареса … искаше още и още …

   Та такивамити работи … замислих се – ако навремето се бях записал в ИСИ, най вероятно щяхме да бъдем състуденти и … и … животът щеше да тръгне в друга посока … незнам … А и след първия разговор осъзнах, че тя ми е все още сърдита, защото навремето съм бил мухльо и не съм … абе – тийнейджърска работа, дето казват – ‚Вятър го вее на бял кон‘

---- 😎 ----

(1)‚Дигни си моме очите …‘

https://www.youtube.com/watch?v=U5amGdSxjsw

(2) ИСИ (Инжинерно Строителен Институт) го преименуваха във ВИСИ (тоест Висш Инжинерно Строителен Институт) … за да му турят невероятното буквосъчетание УАСГ, което се използва в момента