Тя беше симпатична, приветлива, спокойна, с две дълги плитки. Живееше наблизо и много често й носех чантата. Имаше симпатични родители, които скрито ме гледаха с одобрение. Заедно бяхме в основното училище, но в средното бяхме в съседни класове. Но аз тайно поглеждах към по атрактивните, даже си бях направил списък … тоест само от първите букви на имената им и се беше получило ЕПМАРСТ… Ех , какво криене и тайно преследване беше.
Но …с нея още от начало си минахме на ‚ТИ‘ , беше чудесен събеседник и бяхме нещо като истински ‚приятели‘ … приятели де. Помня в основното се получи така, че за честването на някакъв празник всички бяхме облечени в народни носии, имаше седянка, където беше и тя, а моята роля изискваше да пея прав и да се насоча към нея … А песента беше … (1)
'Дигни си моме очите,
да видам плакало ли си.
Да видам плакало ли си,
Да видам жалило си …'
Мале що ни майтапиха после съучениците, сватосаха ни набързо … и беше голям конфуз … но ние така и го преживяхме заедно и даже се ...