-Защо пък аз?!

-Защото ти, затова! Защото, ако искаш да продължиш с него, трябва да му звъннеш и да го помолиш да се видите.

- Все аз се извинявам и търся начин за сдобряване! Кога най-сетне и той ще го направи?!

- Набери го и точка! После отново ще си ми благодарна. Не знам, ако аз не бях да настоявам всеки път за това, до къде щеше да стигнеш! До сега щеше да ти е обърнал гръб и да те е забравил.

Анастасия седна на дивана, сви краката си и ги кръстоса. Обичаше го. Той се появи в много тежък за нея момент и ѝ помогна да продължи напред. Не си представяше живота без него. Нямаше да може да продължи без неговите ласки и гласа му, без неговото рамо до себе си, без неговата добрина и обич.

Беше преди три години. След като я скъсаха за пореден път на изпит, защото категорично отказваше да да задоволи похотите на този мазен извратеняк от университета, тя отиде в парка отчаяна и обляна в сълзи, седна на една пейка и захлупи лицето си. Тялото ѝ се тресеше от обида, от възмущение и безсилие. Не знаеше какво да прави. Може би трябваше да си намери работа и да прекъсне следването. Или да кандидатства в друг университет. На първо време трябваше да си намери работа на всяка цена. Баща ѝ нямаше да я издържа повече. Онази фльорца му беше взела акъла. Беше на нейните години, харчеше парите му и го въртеше на малкия си пръст. Направи така, че той се изнесе при нея, а майка ѝ остана сама в страдание и мъка.

Антон вървеше с наведена глава, нищо не го интересуваше вече, нищо не виждаше и не искаше никого да среща. Жената, която обичаше до забрава, му беше изневерила не веднъж и после го напусна. Къде бе сбъркал, какво беше пропуснал, кое не беше изпълнил от безкрайните и понякога не до там по възможностите му нейни желания и капризи. Плащаше квартирата ѝ, купуваше скъпи рокли, бельо и парфюми, плащаше всички битови сметки, фризьори, масажисти, фитнес, всич-ко! Всичко, за което може да се сети или е в потребностите на една жена. Сепна се от приглушен стон. Обърна се в посоката, от която идваше и видя разпилените, покрили лицето кестеняви, лъскави коси. Цялото тяло се тресеше. Дожаля му и почувства непреодолимо желание да я заговори и да се опита да я утеши. Но как? Ако тя се изплаши, обиди или го „отреже” безцеремонно и грубо? Тогава какво? Все пак реши да опита. Приближи се много тихо и приседна накрая на пейката. Облегна се и заби поглед в земята. Отново в съзнанието му се появи образа на Венета. Неговата Венета. Неее, вече не неговата. Прихвана с две ръце и силно пристисна главата си, подпрял лакти на колене.

***

Изпълнени с обида и гняв, две страдащи души се срещнаха в тежък момент на отчаяние и безнадеждност и си подадоха ръце. Господ ги беше събрал.