-Защо пък аз?!
-Защото ти, затова! Защото, ако искаш да продължиш с него, трябва да му звъннеш и да го помолиш да се видите.
- Все аз се извинявам и търся начин за сдобряване! Кога най-сетне и той ще го направи?!
- Набери го и точка! После отново ще си ми благодарна. Не знам, ако аз не бях да настоявам всеки път за това, до къде щеше да стигнеш! До сега щеше да ти е обърнал гръб и да те е забравил.
Анастасия седна на дивана, сви краката си и ги кръстоса. Обичаше го. Той се появи в много тежък за нея момент и ѝ помогна да продължи напред. Не си представяше живота без него. Нямаше да може да продължи без неговите ласки и гласа му, без неговото рамо до себе си, без неговата добрина и обич.
Беше преди три години. След като я скъсаха за пореден път на изпит, защото категорично отказваше да да задоволи похотите на този мазен извратеняк от университета, тя отиде в парка отчаяна и обляна в сълзи, седна на една пейка и захлупи лицето си. Тялото ѝ се тресеше от обида, от възмущение и безсилие. Н ...