Старата къща II

    ...Близките на собственика видяха колко щастливо е това семейство и колко добре работи кръчмата. Самите те не можеха да се похвалят със същото – някои от тях не бяха намерили щастието в семействата си, други – реализация в живота. Намерило плодородна почва в дребните им душички поникна семето на завистта, което с годините се превърна в стройна фиданка, която се разклони и ги завладя... Решиха да „насочат оръжията си“ към „ахилесовите“ пета“ на всеки мъж – честта на жена му. Пуснаха слухове в квартала за нейните въображаеми връзки с близки и познати на съпруга й. А въпросните "приятели", някои от които се бяха развели, други - сменили много жени, но така и не създали семейства, повечето без квалификация и добро образование, също завиждаха на двойката за щастието и успешния им бизнес. Така се срещнаха интересите на много злодеи и настъпи „перфектната буря“. Не след дълго резултатите не закъсняха. Чувайки клюките, които се бяха пръснаха из квартала, както и директно настроен от роднини и " приятели" срещу съпругата му, собственикът на кръчмата започна да се променя. Съмненията и подозренията нахлуха като бавнодействаща отрова в ума му. От весел, приказлив и усмихнат човек той стана мълчалив, сприхав и намусен. Започва да гледа жена си „под микроскоп“; да й държи сметка всяка дума, всеки поглед, усмивка и жест; за всяка минута, прекарана извън дома. Разпитваше я, обвиняваше я, искаше от нея обяснения за несъществуващи връзки. Съпругата, на която всичко това дойде като гръм от ясно небе, отричаше, обясняваше, караше се, яростно се защитаваше. Тя не можеше да си обясни как е станала без вина виновна в тази абсурдна ситуация и не можеше да прости на въпросните "доброжелатели", че бяха превърнали щастливия й и подреден живот в такава каша...И тя, и съпругът й се бяха отнасяли толкова добре с тях! Бяха прекарали толкова много празници заедно. Винаги ги бяха посрещали и изпращани подобаващо, никога не ги бяха посещавали с празни ръце. Толкова пъти им бяха помагали в нужда. Никога не бяха показвали неуважение или презрение към никого. Никога не ги бяха наранявани или обидили по някакъв начин. За пореден път се сбъдна многострадалната истина, че няма ненаказано добро. За съжаление голяма част от хората, когато видят пред себе си интелигентен, добронамерен и лъчезарен човек, нещо започва да ги притеснява, че не могат да бъдат толкова добри и перфектни; че той само се прави на такъв, а всъщност крие някакви ужасни тайни! Започват да "му търсят цаката", а като не намерят за какво да се хванат, му приписват несъществуващи грехове, само за да го очернят и осквернят...