Мъжът с побелялата коса, клатейки се напред-назад, към предизвестена съдба. Такава ли трябва да изживееш остатъка на живота си, старче, седейки на своята веранда, броейки хората които минават по тротоара, или колите, или мухите, които бръмчат пред теб? Измерваш ли секундите, минутите и часовете по клатенето на стола си - хръс-крас, отново и отново, като танцьор без крака, докато пиеш бира, миришейки на алкохол и цигари, миришейки на пот?
Ти живееш срещу мен, през оживената малка улица, виждам те да ставаш от стола си и да се разхождаш пред двора си, никога не разговаряме, имаш ли много да разкажеш, как е минал деня ти?
Понякога минавам пред теб, разменяме си кимане с глава, чувстваш ли се самотен или след определено време човек свиква и не е самотен, а просто сам? Надявам, че не си самотен, старче, защото и аз не си направих труда да се сприятеля с теб - не от студенина или от това, че ще си причиня неудобство, просто - отчуждение.
Оставих те да се влачиш надолу по улицата, водейки куч ...