Стол за награда
Учителската работа е сериозна дейност, което не означава, че е погребална. Макар някои да се опитват да я превръщат в траурна церемония…
Аз винаги съм смятал, че не може да се учи непрекъснато – трябва и разтоварване. Да, пилот на изстребител, шофьор на такси, полицай на пътя – трябва да са постоянно нащрек.
Но децата – те имат нужда от малко разтоварване.
Затова имах своя система – пет минути /плюс-минус, математиката при мен не вирее/ усилена работа, изречение – две за разтоварване, минаване на следващата мисъл…
Важното е да контролираш класа и не позволяваш разтоварването да се превърне в цирково представление.
А и с колегите понякога е нужно нещо разтоварващо. За да не се вземат насериозно. Което е смърт за мисловния труд и начало на мумифицирането.
Та един ден рекох да обогатя кабинета си – с полза за мен. Отидох до една фирма, срещнах се с бивша ученичка, огледах компютърните столове и си купих най-удобния. Едно 25% от заплатата…
Ама удобен…
Няма да чакам благоволението на директора, който насочваше парите по свое усмотрение – за това-онова, за кабинета си, за апартамента, за оградата на селската си къща…
Поръчах на другия ден да занесат стола в училището. И, разбира се – още първата лелка ме информира, че съм получил страхотен стол, а всички даскали се струпали да зяпат и завиждат. Защото на него бяха написали – „за кабинета, от директора“…
Ма, що така? Ма, що тоя?
Среща ме първа една цъкаща колежка. Иванова ли, Петрова ли… Да я наречем Петрова.
- Отде ти е тоя стол?
- Ами – викам скромно – директорът решил да награди най-добрите учители. И почнал от мен, разбира се…
Жената позеленя:
- Ще отида да го питам…
- А, не бързай! Тия столове най-напред са за мъжете…
Чак подскочи:
- Как така?
- Ами… - навеждам скромно очи – Видиш ли, ако не знаеш – мъжете имаме едни органи, дето не е хубаво да се притискат в шперплата на стола, та затова…
Жената отлетя. Аз отидох в кабинета на директора, почуках и заслушах речетатива й за заслугите й, за постиженията, за сексизма, дего го видяла…
Оня не можеше и дума да каже, но ме видя и – въпреки че беше математик, загря. Нов номер…
Обеща й следващият стол да е за нея…
Е, после се разбра всичко – ами как да се сдържа и не разправям навред…
А столът си беше с мен до пенсионирането. И си го прибрах.
Виж, дали са купували столове за останалите – не зная.
А на органите им е удобно и днес…
© Георги Коновски Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Живка Колева, мисля, че децата нямат вина. Родителите им носят отговорността за възпитанието им, за личния пример, който им дават. Ако дете пуши вайп на 6-годишна възраст, аз лично първо задавам въпроса: "Какви родители има? В каква среда расте?" и тн.
-
И скромен... Жив и здрав да си ми, сенсей!
-
Чела съм ваши книги,фантастика,приятен ден!!Не е нарочно сега разбрах ,че сте вие,мислих си че някой се представя за вас,както на мен се случи!Извинете!
-
И аз съм хубав.
-
Вие имате чист стил ,ясен изказ без литературни замърсители,харесва ми стила ви!
-
Благодаря, Живке!
Няма проблем, колега. -
Жалко,че учители се превръщат в полицаи или трябва да са бивши полицаи ,като им се налага да обучават предимно агресивни тийнеджъри или деца,вече от 6 годишни пушат вейп,пият Хелл и др.такива...
-
Георги, само може да ме радва това Объркал съм се, моя грешка ..извинявай
-
Благодаря, Дочке, Красе!
Онзи ден пак пих чай и кафе с бивши ученици. Та си мисля - май системата не ме е изкривила, все още.
Лично засегнат, де... -
Явяват се холограмно и парите за столове се обявяват за свръхбюджет ...
-
Да живее самозадоволяването! (Имаше едно време такава инициатива)
-
Симона, с една публикация няма да се получат нещата. Поредица от публикации е необходима, за да може да се проследи борбата ти срещу системата. Първо как започва борбата в началото, след няколко години публикация как се развиват нещата във вихъра си ...и след още няколко години дали ти си спечелила или системата Ето, виж ...Георги за съжаление малко го е попречупила системата и не иска да му се мяркат много децата вече наоколо и да страда под натиска на системата Но дано поне при теб да има повече хепи енд, поне си млада още да се бориш и да си упорита
-
Благодаря, Симона!
-
Амиии, Георги, прав си, че системата смачква оригиналността и е враг на индивидуалността.
Аз станах юрист и вече седем години съм в една система, която Не желая да повярвам, че ще ме смаже изцяло, но истината е, че борбата ме изтощава доста... Спирам до тук с темата, може да пиша по нея в публикация.
Кухчо, смея се с глас! 🤣🙃 -
Благодаря, Елке, Стойчо!
Децата са говедца, но винаги са били. Днес също не са виновни - виновни са родителите, държавата, обществото. Преди имаше система, която ни правеше хора - повчето. Сега система няма. Или - по-скоро, системата е разрушителна, даваща превес на първочното над цивилизацията. -
С чувство за хумор се работи по-спокойно!
-
"Пилот на изтребител"!
Явно, човекът е поет в душата и с класа от висш пилотаж!
Забавно, остроумно и...малко за професията на учителя, защото учениците, както преди, така и сега са децата, които възпитаваме вкъщи и училище.Не съм съгласен, че са "еднакви говедца във всяко време".
Иначе четивото звучи доста фантасмагорно,защото и ние сме били "говедца" в детските си години! -
Благодаря, Надя!
-
Чета, усмихвам се... Де сега да имаше сега такива учители, а то само столове останали... Пастрокът ми, който е бивш учител, като чуе думата деца... бяга с 200...
-
Благодаря, Лидия, Симона, Пепи, Георги, Кухи...
Не съм учител. Бях. И, ако днес ме върват във времето - не бих станал. Не заради учениците - те са еднакви говедца във всяко време. А заради системата, която мачка инициативата, интелекта, оригиналността, мисленето и позволява животинското в човека да избива...
Симона, стани учителка. Кеф е - като Христос на кръста. Той е бил колга - имал ученици, един го предал, разпънали го, под кръста се кефели учениците и родителите им, а държавата обещавала още разпъвания... -
Симона, голяма си скръндза! А като станеш учител кой ще ти купува тебеширите... може да се пенсионираш и още да не си дочакала някой да ги прати
Но от друга страна е хубаво, че вярваш в силата на българската система....
А Георги дори не съм предполагал, че е учител... по едно време за някакви бормашини май говореше Ама сега като се замислих, те може би учителите трябва всичко сами да си правят.... -
Всяко Д- да си знае стола! - все едно всяка Ж/ена/ да си знае устата!
-
Без чувство за хумор всяка работна среда става по някое време малко, или много, токсична.
Лошото е, когато то не присъства в хората.
Поздравявам те. -
Явно във всяка сфера поне един колега си закупува сам стола. Също като Вас и моя колежка постъпи по този начин, а аз бях упорита и твърдоглава и чаках одобрението на средствата за новия си стол около година и половина. Е, па, дочаках! :D :D :D
А, като се замисля, че исках да бъда учител.... Дори още се колебая дали да не запиша филология.... -
Ха-ха-ха! Жив да си, Георги! Стана ми весело. Не си бил лесен колега.
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
