1 oct 2016, 10:07

Страх

1.2K 0 0
1 мин за четене

 

Беше обсебена от страх. Струваше и се, че всеки я дебне с намерението да и стори нещо лошо. Изпитваше ужас от кучето на съседа, уличните котки, които се мотаеха до препълнените контейнери, от вирусите и микробите предизвикващи пандемии в близкия изток, от просяците протягащи ръце за милостиня, просто от всичко. Къпеше се по три пъти на ден. Първо с антибактериален сапун, след това с такъв богат на всякакви полезни за кожата масла и накрая с такъв, който ухаеше на жасмин. Искаше всичко около нея да ухае на жасмин. Имаше пет саксии в които беше посадила това растение, за всяка стая.  Растенията бяха израснали толкова , че  стаите бяха почти непроходими. За да легне в леглото си тя трябваше да пропълзи в тунел от жасмин дълъг метър и половина. Отделно  двора и беше ограден с жив плет от жасминови храсти. Обичаше да си прави експерименти с различни торове за растения. Човекът от когото ги купуваше и препоръча някакъв нов. Каза ù, че от него растенията растели  за часове. Отвори шишето и то ухаеше на жасмин…

Новината не слезе цял ден от жълтите вестници. Заглавията надничаха от всяка място където можеше да си купиш вестник. „ Жасминовата жена“ се беше превърнала в сензация за един ден. Купища зяпачи се тъпяха пред дома и.  Неудобството на това обаче да бъдеш растение е това, че при окапване листата гният и отделят неприятна миризма.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мая Ангелова Todos los derechos reservados

Разказ с неочакван край

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...