1.10.2016 г., 10:07

Страх

1.2K 0 0
1 мин за четене

 

Беше обсебена от страх. Струваше и се, че всеки я дебне с намерението да и стори нещо лошо. Изпитваше ужас от кучето на съседа, уличните котки, които се мотаеха до препълнените контейнери, от вирусите и микробите предизвикващи пандемии в близкия изток, от просяците протягащи ръце за милостиня, просто от всичко. Къпеше се по три пъти на ден. Първо с антибактериален сапун, след това с такъв богат на всякакви полезни за кожата масла и накрая с такъв, който ухаеше на жасмин. Искаше всичко около нея да ухае на жасмин. Имаше пет саксии в които беше посадила това растение, за всяка стая.  Растенията бяха израснали толкова , че  стаите бяха почти непроходими. За да легне в леглото си тя трябваше да пропълзи в тунел от жасмин дълъг метър и половина. Отделно  двора и беше ограден с жив плет от жасминови храсти. Обичаше да си прави експерименти с различни торове за растения. Човекът от когото ги купуваше и препоръча някакъв нов. Каза ù, че от него растенията растели  за часове. Отвори шишето и то ухаеше на жасмин…

Новината не слезе цял ден от жълтите вестници. Заглавията надничаха от всяка място където можеше да си купиш вестник. „ Жасминовата жена“ се беше превърнала в сензация за един ден. Купища зяпачи се тъпяха пред дома и.  Неудобството на това обаче да бъдеш растение е това, че при окапване листата гният и отделят неприятна миризма.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мая Ангелова Всички права запазени

Разказ с неочакван край

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...