1.10.2016 г., 10:07

Страх

1.2K 0 0
1 мин за четене

 

Беше обсебена от страх. Струваше и се, че всеки я дебне с намерението да и стори нещо лошо. Изпитваше ужас от кучето на съседа, уличните котки, които се мотаеха до препълнените контейнери, от вирусите и микробите предизвикващи пандемии в близкия изток, от просяците протягащи ръце за милостиня, просто от всичко. Къпеше се по три пъти на ден. Първо с антибактериален сапун, след това с такъв богат на всякакви полезни за кожата масла и накрая с такъв, който ухаеше на жасмин. Искаше всичко около нея да ухае на жасмин. Имаше пет саксии в които беше посадила това растение, за всяка стая.  Растенията бяха израснали толкова , че  стаите бяха почти непроходими. За да легне в леглото си тя трябваше да пропълзи в тунел от жасмин дълъг метър и половина. Отделно  двора и беше ограден с жив плет от жасминови храсти. Обичаше да си прави експерименти с различни торове за растения. Човекът от когото ги купуваше и препоръча някакъв нов. Каза ù, че от него растенията растели  за часове. Отвори шишето и то ухаеше на жасмин…

Новината не слезе цял ден от жълтите вестници. Заглавията надничаха от всяка място където можеше да си купиш вестник. „ Жасминовата жена“ се беше превърнала в сензация за един ден. Купища зяпачи се тъпяха пред дома и.  Неудобството на това обаче да бъдеш растение е това, че при окапване листата гният и отделят неприятна миризма.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мая Ангелова Всички права запазени

Разказ с неочакван край

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...