2 may 2012, 9:50

Страст

  Prosa » Otros
1.4K 0 4

Има ли по-тъжно момиче от това, което седи безмълвно, ухаещо на шоколад, ванилия и неговите телесни течности?
Има ли по-жалък мъж от тоя, който убива любовта, защото не е свикнал да я има?
Но любовта умира. Страстта остава, можеш ли да издържиш кръговрата на чувствата си? Можеш ли да кажеш "не"?
Ще устоиш ли на изкушението следващия път, или ще му се отдадеш?
Можеш ли да контролираш страстите си?
Толкова незряла и невинна и в същото време неприлична и егоестична. Дори не ù беше мил. Искаше го за час, два, нощ, но никога не оставаше на сутринта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Тя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Не ми харесва!
    Ще оставя настрана това, че темата е банална, преувеличена и все пак тези няколко изречения не са достатъчно изчерпателни.
    Ще ти дам няколко random съвета:
    1. Отговорът на реторичните въпроси трябва да се подразбира (трябва да има и нещо друго освен такива въпроси, за да се подразбират отговорите им)
    2. В толкова кратко произведение е важно да има чувства.
    Тук само последните две изречения показват чувствата на говорителката. Останалите по-скоро описват състоянието й или обстановката, в която се намира.
    3. Кратките изречения са много хубави - четат се по-лесно.
    Например първият огромен реторичен въпрос може да се раздели на две съобщителни изречения и един малък реторичен въпрос.

    Пробвай отново! Имаш емоция и само трябва да я изкараш навън! Давай!
  • Приеми го като цензура.
    Немисля че на чувствата може да се слага оценка имах нужда да споделя анонимно коклото и безмислено да звучи.
    Пък и изобщо не ме бива в писането
  • Телесни течности?
    Това някаква следсексна сцена ли трябва да е?

    Както и да е, сигурно просто аз не го разбирам. Ще се въздържа от оценка.
  • " А дали е така, кой ще ми каже, аз вървя по света и усмихвам се даже, но сърцето ми спира спира да бие, ако някоя друга в теб то открие"

Selección del editor

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...