Малкият прозорец, гледащ към двора на стария дом, бе широко отворен. Измачканото тюлено перде, поело праха от улицата и дима на цигарите, бе изгубило отдавна цвета си, но въпреки всичко танцуваше с полъха на вятъра.Тежките копринени дантели по краищата му докосваха върховете на клоните, извисили се почти до разбитите керемиди на покрива. Само за миг в стаята лъхна миризмата на прецъфтяващия липов цвят, която за кратко измести киселия аромат на развалената салата в чинията. Задремалият мъж отвори очи и погледна към чайника, кипящ с все сила върху котлона. Дебелата вълнена жилетка на тялото му, изкривена и мръсна, го бе накарала да се изпоти. Съблече втората си кожа и седна на стола до масата. Побутна късчето хляб и сбръчка вежди, недоволно гледайки трохите около изсъхналия самун. Почеса изпотения си врат и прибра на опашка сребърните си кичури коса с лacтика от китката си.
Изведнъж гласът на симитчията го стресна
- Симит! Горещ симит… - викаше продавачът, минаващ под прозореца.
Старецът ...