Света́ сълза
Като застинало бе времето зад високите зидове на светата обител, потънала в упойващия аромат на билки и смола. Единствено бълбукането на манастирската чешма нарушаваше този мир, дарявайки живителната си благодат на неколцината монахини. Играеха слънчевите зайчета в зеленясалото ѝ гърло, пееха, бълбукаха, спускаха се по струята и сякаш с благодарност потъваха в пръстта.
Маранята вече се усещаше във въздуха и сестра Ефросина подпря мотиката, приседна досами чешмата и плахо се огледа. Пуст ѝ се видя двора на манастира, като че ли се бе изгубило времето откак легна старата игуменка Евлампия... Като да не боледуваше тялото на старицата, а духът на светата обител.
Прекръсти се и въздъхна. За миг
" видя" дребничката, попрегърбена снага на игуменката...Зашумяха сенките на боровете, зашепнаха откъслечни думи на нечия благодарност... Че много радост на земята бе донесла вярата на старицата и чудо сторваха молитвите ѝ.
Долепяха устни до костеливите ѝ ръце намерилите най- съкровеното ...