Света́ сълза

Света́ сълза

  Като застинало бе времето зад високите зидове на светата обител, потънала в упойващия аромат на билки и смола. Единствено бълбукането на манастирската чешма нарушаваше този мир, дарявайки живителната си благодат на неколцината монахини. Играеха слънчевите зайчета в зеленясалото ѝ гърло, пееха, бълбукаха, спускаха се по струята и сякаш с благодарност потъваха в пръстта.

  Маранята вече се усещаше във въздуха и сестра Ефросина подпря мотиката, приседна досами чешмата и плахо се огледа. Пуст ѝ се видя двора на манастира, като че ли се бе изгубило времето откак легна старата игуменка Евлампия... Като да не боледуваше тялото на старицата, а духът на светата обител. 

  Прекръсти се и въздъхна. За миг

" видя" дребничката, попрегърбена снага на игуменката...Зашумяха сенките на боровете, зашепнаха откъслечни думи на нечия благодарност... Че много радост на земята бе донесла вярата на старицата и чудо сторваха молитвите ѝ.

Долепяха устни до костеливите ѝ ръце намерилите най- съкровеното в човешкия живот- радостта от сътворението, рожбата. А тя поглеждаше смирено, свеждаше поглед и едва чуто отронваше:" Бог лекува, чедо. Бог. Той може всичко."

После се навеждаше, погалваше косиците на някое дете и влизаше в храма. Хрисимо минаваше между миряните и щом я заговаряха кротко прошепваше: 

 "Пазете вярата. Със страст, смирение и любов се молете. Бог знае всяко сърце..."

Сестра Ефросина въздъхна и се запъти към килията на старицата. Усетила присъствието ѝ възрастната жена обърна взор и пипнешком затърси глинената стомна до леглото си.

- Майко!- Спусна се към нея младата монахиня.

Щом отпи няколко глътки старицата се отпусна в постелята си.

- Какво е днес послушанието ти, чедо?

- Бръшлянът. Бръшлянът е влязъл в двора, та...- Не довърши Ефросина.

Евлампия въздъхна с усилие:

- Зеленото е живот, дъще. Нека се радва на слънцето.

После едва чуто пророни:

- Сигурно още трябвам някому, щом Бог се бави...

Ефросина питащо впери поглед в нея:

- Майко, да ви изнесем на припек?

Старицата поклати глава и умореният ѝ взор застина в проядените от дървениците греди на тавана.

  Октомври обагри с кехлибарена мекота склоновете.

  Денят вече преваляше и сестра Ефросина търпеливо изчакваше неколцината посетители в храма. Вдигна взор към натежалите чепки на манастирската лоза и се усмихна. "Пендари от Божията благодат на лятото. Еликсир."

- Сестро!- изтръгна я от унеса мъжът зад нея.

Обърна се и съзря влагата в очите на непознатия.

- Майка Евлампия търся.- Изгуби се гласът му в сумрачината.

Монахинята сведе очи, а той затърси нещо в джоба на сакото си.

- Болна е.- Отрони Ефросина.- Бог да ѝ даде сили да оздравее.

Прекръсти се, а мъжът се присегна и напъха в дланта ѝ парченце плат. 

- Сестро...Много късно дойде нашата Жасмина...Чу Бог молитвите на Майка Евлампия...Ама...

Сълзите потекоха по лицето на непознатия:

- На шестнадесет е вече, но болничка, сестро. Разболя се и никой не дава надежда.

Младата монахиня го погледна смирено, а той продължи:

- Моля те, сестрице... Нищо друго не искам...Нека само опре длан в кърпичката Майка Евлапия.

Изкашля се леко и сякаш простена:

- И това стига. Сънувала бедната ми съпруга, че единствено свят, чист човек може да спаси рожбата ни, ако докосне нещо нейно...В неделя ще намина отново, сестро.

Ефросина дълго гледа след непознатия, стискайки копринената кърпичка. После се прекръсти и я пъхна в пазвата си.

  Рано на другата сутрин небето посивя и из натежалите простори дъждът кротко се спусна към земята. Като сълзи се проточиха небесните капки по стъклата на сгушения в планинските бръчки манастир. После изведнъж просветна и за миг всичко утихна.

Приседнала до игуменката Ефросина взе ръката ѝ в дланта си и старицата трепна:

- Дъще! Изнесете ме днес, при скалите, на високото.

Младата монахиня кимна и след минути изнесоха носилката. 

Щом оставиха игуменката слязоха в манастира.

" Бог може всичко." -Упъти се Ефросина към храма... Наумила си бе да запали свещица пред лика на Спасителя, когато изведнъж спря и вдигна поглед към скалите.

 Една сияйна дъга бе извила гръб над манастира. 

"Единение на Божественото и земното."- Втурна се и закатери височините.

- Майко!- Пристъпи плахо, а сърцето ѝ затуптя в ушите.

Отлитнала към светлината бе чистата душа на Майка Евлампия...

Наведе се и се взря в лицето на старицата. Като последен дар към живота една сълза бе застанала в очите ѝ, отразявайки багрите на дъгата.

"Не, не е изплакана от небесата капчица дъжд, сълза е... Сълза за изцеление."

Бръкна в пазвата си и затърси кърпичката от непознатия.

 Избърса очите на старицата, прекръсти се и вдигна взор към небесата:

- Благодаря ти, Боже!...Сълза! Света сълза е!