Те бяха велики. Милиарди години осъзнаваха това. Бяха вечно пътешествуващи енергийни Същности. Съзнания, развиващи се в пространството и времето и непрекъснато израстващи. Опознаха и преживяха всички възможни варианти, защото бяха неограничени. Oсъзнаваха и ценяха свободата, дадена им от Цялото, чиито производни бяха. Но тая абсолютна даденост не  беше достатъчна. Чувствуваха, че има още нещо, което  се изплъзва и което е заключена врата към непозната Промяна, което да бъде край и начало. Нещо, което да ги извиси толкова, че да се случи невероятното - да открият липсващото, което да изненада безграничното и да го превърне в гранично. Защото напълно бяха опознали Съвършената Илюзия. Постигнаха всички трансформации. Измеренията им бяха подвластни, но самият акт на повторението ги беше уморил. Вярваха и знаеха, че Процесът ще бъде вечен и безкраен и не грешаха. Но Процесът бяха и самите те. А той се развиваше все по-тромаво и имаше опасност да се появи абсолютна еднаквост, а не биваше.  Mожеше да възникне трета основна вероятност, непредсказуема  като черна кутия. Силата, част от която бяха, се огъваше, за да затвори поредния  цикъл, а това щеше да удължи усещането за липсващото звено. Усилено работеха във всички възможни планове. Ревизираха пространството и търсеха. Преглеждаха безкрайната вибрационна система със скорост хилядократно по-висока от светлинната. Създадоха философско-математически модели на условни потенциали, преизчисляваха безкрайното множество от вероятности в последната , но достатъчно дълга част от научната еволюция. Ползуваха  най-новите поколения свръхенергийни операционни косморобоси и пикопроводни субатомични свръхинтелекти. Трябваше да спасяват Всичко, трябваше да спасят Себе си. Усещаха, че безкрайният диапазон на енергията може да се окаже краен. Съгласно конструкцията на Модела, вероятността отвъд нея да съществува и още нещо непознато и безименно, беше напълно възможна. Затова преглеждаха всеки детайл на относителната материя и размесвайки всички варианти, търсеха нова рекомбинация. И най-малкият излишък или недостиг на вероятностите щеше да бъде революция. Не беше никак лесно, защото отдавна характеристиките на Единното Поле бяха променени или още по-точно напълно заменени. Колективният енергиен интелект извършваше непрекъснати корекции във многоизмерните редове и колони на собствената си Матрица и скоростта на прогресията стана в пъти по-висока. Това беше предпоставка за хармонични взаимовръзки, но не и за винаги. Закономерностите промениха  отчасти своето съдържание, което пък доведе до цялостна промяна на структури, видове и форми. Измениха до неузнаваемост архаично-модифицирания Космос, в който все още се разгръщаше Живота. Новите страници на континиума бяха несъпоставими, но контролът над баланса беше под въпрос. Нещо трябваше да се случи...

            Земята беше тройна планета  с  две обикалящи луни, които се движеха със скорост няколко пъти по-висока от нейната. Всеобщото привличане беше овладяно и успешно направлявано и балансирано във всички точки на Космоса.  Първичната Земя се оказа  обект на грандиозен  замисъл и дело на Единната  федерация на Космическите цивилизации. В дълбоките недра на бездънната Вселена все още имаше, макар и малко, ненаселени тела. В резултат на задълбочено проучване избраха едно от тях. То беше с  пъти по-голям диаметър от тоя на  Земята, но плътността му беше два и половина пъти по-малка от земната. Старата планета многократно беше променяла релефа си, поради действията по време на голямата водна криза. Световният океан заемаше вече само 49% от повърхността ù и ако не бяха спрели навреме, можеше да намалее още... Плътността на Синята планета беше променена. Новото тяло също имаше собствено магнитно поле и атмосфера, богата на азот и кислород. Това ги накара да се спрат на него. Първо определиха диапазона на относителната грешка. Сътвориха цялостна програма, която да ги доведе до зададените изходни решения. На Земята битуваха почти всички представители на Единната федерация. Всяка енергийна същност притежаваше и можеше да притежава каквато си избере материална форма. Можеше да извършва промени във всеки миг и го правеше с голямо удоволствие. Всеки уважаваше гледната точка у другия  и не се опитваше да налага принудително своя воля. Вечната еволюция се разгръщаше неудържимо в последователен ред. Всички нейни степени се проявяваха и съжителствуваха едновременно по класическата схема. След като програмата беше създадена, проверена и съпоставена на всички нива на необходимото познание, трябваше практически да бъде приложена в експерименталната Пилотна. Идеите, теоритично внедрени, се осъществяваха мащабно умалени, за да се достигне до действителните крайни резултати в материята. Когато целият макетен израз на творческия процес приключи, започна окончателното му прилагане. Първоначално изведоха естествената звезда, около която обикаляше избраното тяло и предизвикаха пълно изгаряне на ядреното ù гориво до настъпване на гравитационен колапс. В орбитата на далечната планета беше създаден и внедрен изкуствен център от синтетична плазма с определена мощност на излъчване, с разчетен диаметър, плътност, атмосфера и ядрени реакции. Използуваха притегателната сила на създадената черна дупка за комплексното придвижване на изкуствената звезда и планетата  в безопасно пресметната близост до Земята и възбудиха квантови процеси, за да изпарят черната дупка. Изключиха внедрения изкуствен център, след като приближиха втората част на Земята във възможно най-близката и безопасна точка от първичната Земя и ù създадоха независима елиптична орбита. Втората Луна на планетата беше изкуствена, сътворена от глава на Комета. По същия начин като втората  възникна и третата част на Земята. Така за първи път те промениха целенасочено и съзнателно космологията на Вселената и се превърнаха в нейни господари.

                  Орбиталният център ТНВ имаше историческа стойност. Представляваше космополис, застроен още във ”времената”, когато древните са се ориентирали по тях.  Беше огромна енергийна сфера със изкуствено променени параметри. На няколко хиляди километра в Космоса го проследяваха датчици, които съобщаваха за непредвидени обстоятелства и възникващи заплахи. Изградената защита се отличаваше с чудовищен интензитет на космотронните частици, надхвърлящ  високите деления на унифицираните скоростомерни скали. Нито едно външно енергийно или материално тяло не можеха да я преодолеят или да оцелеят след сблъсъка си с нея. Членовете на центъра получаваха телепатичен код за временното ù изключване  пред самия център. Кодът се променяше на всеки десет градуса на завъртане и още при първата промяна отново се включваше. Всъщност центърът представляваше строго секретна приложно-изследователска мегалобаза. Една-единствена причина обуславяше тая секретност. На някои от затъмнително- двойните  звезди, астероидите, на планети от галактиките-джуджета, от нововъзникналите неутронни гъби и от танцуващите квазерни серпентини все още битуваха негативни енергийни същности, които  поддържаха  космическия баланс. Тия вселенски тела бяха  резервати. На тях битуваха общности от  по-ниските стъпала на еволюцията. Обичаха да воюват помежду си, страхуваха се да напускат физичните си тела, но имаха  кратък период на пребиваване в тях. Гледните им точки бяха твърде ограничени и насочени към илюзорни представи и понятия. Различието между тях и високоеволюиралите цивилизации беше стъпаловидно и преливащо от едно ниво в друго. Израсналите космически общности бяха благосклонни към действията им, защото знаеха, че без тях балансът е немислим. Наблюдаваха ги, но не се намесваха в живота им. Тия вселенски аборигени можеха да съзиждат успешно, но и успешно да рушат. И в двата случая изпитваха задоволство. За да създаде предпазна версия  срещу евентуално агресивно действие Орбиталния център, ЕФКЦ изгради тая свръхзащита последно поколение. Центърът беше модулно разгънат от високоустойчиви благородни полифосити  с доказан коефициент на интелигентност 1600 по скалата на групата полипрофероси. Те сами изчисляваха най-подходящите си показатели за пренареждане и преориентиране и поддържаха и регулираха изкуствената среда в модулите.

 Акредитираните от Федерацията брамини, които трябваше да спасяват Матрицата от непредсказуемост, бяха представители на всички високоеволюирали цивилизации инженери, космографи, космолози, космобиолози, космоглоти, космоеволюционери, космоархитекти и дизайнери, проектанти на косморобуси, космо и телекомуникатори на външни измерения, космо и квантохимици и какви ли не още интелекти. Бяха решили да запазят автентичните си форми и можеха да творят по избраните от тях теми, когато и както сами  изберат. Пребиваваха постоянно на космополиса или  пътуваха по избор до близките  или родни  космически формации, защото свободата беше за тях религия. Предвижваха се с  вълнови космоплани, газовойонизирани тирбушони, скоростнолъчеви кораби или просто се телепортираха.

                   На елиптичната джудже-галактика  К 82 около звездата Рол от трета величина по яркост на около 40000 светлинни години от нея се движеше по своята орбита  четвъртата  планета  Дилия. Макар да имаше по-скоро елипсовидна, отколкото кръгла форма, тя обикаляше звездата  милиарди пъти и даваше подслон на   дилиянците. В едно ранно утро, когато Рол се показа и разсипа многоцветни лъчи над релефа ù, професор Улс седеше пред бюрото в кабинета си и размишляваше. Той беше обхванат от научна треска. Работеше върху  тема, свързана със въвеждане на нови управляеми механизми в процеса на стареене на  звездата Рол. Тая тема беше изключително важна. Ако успееше да я развие добре, да изложи научните си възгледи и да я подплати с доказателства, тя щеше да бъде революция и му донесе небивал успех. Професорът беше светило в областта на космо и квантохимията. Той работеше в един от най-големите космически институти на Дилия и четеше лекции в редица други. Студентите го боготворяха, но някои негови колеги от Академията скришом му завиждаха. Той знаеше, но това нито го смущаваше, нито го притесняваше. Професор Улс имаше външност типична за жителите на Дилия и за възрастта си. Беше закономерен конгломерат от елементите на планетата със заоблени форми, присъщи на Енергията в целия материален Космос. Животът на Дилия беше възникнал  доста късно спрямо други части на Всемира и имаше преимуществото формите му да бъдат елегантно опростени за сметка на разширена сетивност. Телата  се хранеха с енергия от йонизиран водород чрез два енергийни центъра, разположени на различни места в многообразните форми на живот и работещи последователно и в паралел. Системите им бяха елегантно опростени, но бързо се развиваха, изменяйки се. Те имаха за задача да разградят водорода до неговите изотопи - протий и деутерий и да подведат енергията им към центровете. На планетата нямаше вода, но тя не беше и необходима за живота. Външният слой на телата беше от силикатен конгломерат, включващ всеобхватен диапазон  от минерали. Продължителността на енергийното присъствие в тия тела беше хиляда дилиянски години и това се случваше след изтичането на точно определеното време, когато всичките системи в тях откажеха повече да сработват. Половото съзряване на най-висшите форми на живот на планетата, които се наричаха чохили, настъпваше след навършване на триста местни години. Тогава  се развиваше полово-оплодителната система. Всеки чохил беше двуполов. Оплождането, износването и раждането на младия индивид се осъществяваше в едно и също тяло. Той беше винаги един-единствен. Грижите за него през първите сто години поемаха специални центрове за подрастващи. След това младият чохил сам започваше да се грижи за себе си.

                   Професор Улс беше в средата на жизненото поприще. Неговият коефициент на интелигентност бе изключително висок. Един свръхинтелект, получен в резултат на многохилядна  генетична селекция. Кабинетът и научната му лаборатория се намираха на сто и петдесето ниво в Средището за научна дейност на Дилия. През последните няколко хилядолетия еволюцията на планетата бе направила внушителен скок. Но не достатъчно голям, за да изчезне престъпността във всичките ù разновидности, включително и отнемането на живот. Имаше високоеволюирали съзнания, догонващи тия от най-напредналите цивилизации, но и такива,които се развиваха по-бавно. Поради напредналите научно-технически постижения тия, последните, бяха насочили вниманието си и действията си не само към Дилия, но и към други  цивилизации. Така неосъзнато поддържаха  целостта на Вселената. От известно време професор Улс беше изпаднал в необичайно състояние на мисловен дисбаланс, доколкото му позволяваше несъвършенството на системата  за психично равновесие. От панела на своя свръхинтелигентен телекомуникатор беше научил за сбирането на вселенските светила в Орбиталния център. Той не беше поканен и за това си имаше основателна причина. Като по-млад и по-неразумен беше си позволил, нарушавайки една  междугалактическа Конвенция, неправомерно да проникне в строго секретна инопланетна информация и просто да я открадне, за да я използува за лични научни цели. Разкриха го и въпреки доказаната висока интелигентност, го лишиха от членството му в Центъра. Вече осемдесет и четири местни години той изплащаше тая си грешка и му се струваше, че е несправедливо да продължават с действията си да му напомнят за нея. За първи път там се беше събрал такъв широк спектър от учени. Това силно го заинтересува и професор Улс реши да разбере на всяка цена причината за това струпване на брамините, притежаващи най-високите степени на научно признание във Федерацията, дори и извън нея. Можеше да научи истината  единствено от  стария си колега и приятел Суфенле, който беше член на Орбиталния център от времето, когато и Улс беше станал негов член. Само че за разлика от професора той и досега продължаваше научния си път в него. Суфенле беше от същата галактика К82, но твърдта, която обитаваше, се движеше около звездата Фрама, сравнително много по-млада от Рол. Той беше главен тергон на космическите науки на своята планета. И тъй като на нея никой никога не спеше, той посвещаваше почти цялото си време на любимите си науки. Улс се свързваше с него по всички възможни начини, за да споделят наблюдения, анализи, експерименти. Много рядко се телепортираше обаче, първо защото външността на Суфенле беше от негова гледна точка направо отвратителна и второ, защото тергон Суфенле имаше гигантски размери на тялото. Иначе съзнанието му беше съвършено и той прекрасно твореше научното си поприще, придържайки се към основните Енергийни закони на Матрицата. Улс включи мисловно питейния робот и след минута получи органична чаша от любимия си скол. Това беше напитка, която внасяше допълнително водород в системите му и ускоряваше процеса на разграждането му. По тоя начин повишаваше цялостното енергийно ниво. Отпи с наслаждение и остави чашата настрани. Трябваше да изгради телепатичния канал за връзка с тергон Суфенле. Нуждаеше се от няколко минути абсолютна концентрация, но трябваше да изчака, докато съзнанието на колегата му се освободи от други телепатични връзки. Реши, докато чака, да продължи с работата си. Вложи няколко изходни данни в два супатомични интелекта и зачака обработването им. Започна да ги пресмята и на ръка. Професорът безусловно вярваше в безпогрешността на изкуствените интелекти, но винаги правеше тройна проверка, за да не губи форма. Обичаше да товари собствения си интелект и да му се наслаждава. Чу сигнал и разбра, че телепатичния канал на Суфенле най-после се е освободил и е насочен към неговия.

- Светлина в очите ти, драги ми тергоне!

          Отдавна в поздрава не фигурираше нито здраве, нито живот, защото те бяха под пълен контрол, докато светлината беше необходимост, извън възможностите на цивилизациите и поздравът беше придобил нов израз.

Улс продължи:

- Научих за суетенето в Орбиталния център. Впечатлен съм. Бих се радвал, ако ме поканеха, но уви! Енергията на любопитството ме завладя изцяло. Само ти можеш да ми помогнеш да я върна в минимални  граници. Зная, че принципите на Федерацията е да няма тайни, защото те са израз на опасения. Опасенията са израз на слабост, а Федерацията се счита за недосегаема. Знаеш, че съм великолепен като учен, но с енергиите на Живота си не винаги съм такъв. Преди 84 наши години си позволих да изпратя една неподходяща свиваща вибрационна вълна и предизвиках ответната такава, която и досега все още действува и ме лишава от удоволствието да работя на нивото на Центъра. Озадачен съм, че след толкова много вибрационни слоеве на континиума Федерацията за първи път се покрива с неизвестност и загадъчност. Не крие ли това опасност за самото ù съществуване?! Зная, че ти си посветен в тайната, но ще можеш ли да повдигнеш воала ù пред мен?

- Светлина и в твоите очи, драги ми Улс! Нямам препоръка от Орбиталния център да съхранявам каквато и да е тайна, но получих съвет по-нататъшната си научна дейност  да правя достояние единствено на Центъра. Програмата, върху която се събрахме да работим, е уникална, неповторима и спешно необходима.       

                                                                                                      следва продължение