Те бяха велики. Милиарди години осъзнаваха това. Бяха вечно пътешествуващи енергийни Същности. Съзнания, развиващи се в пространството и времето и непрекъснато израстващи. Опознаха и преживяха всички възможни варианти, защото бяха неограничени. Oсъзнаваха и ценяха свободата, дадена им от Цялото, чиито производни бяха. Но тая абсолютна даденост не беше достатъчна. Чувствуваха, че има още нещо, което се изплъзва и което е заключена врата към непозната Промяна, което да бъде край и начало. Нещо, което да ги извиси толкова, че да се случи невероятното - да открият липсващото, което да изненада безграничното и да го превърне в гранично. Защото напълно бяха опознали Съвършената Илюзия. Постигнаха всички трансформации. Измеренията им бяха подвластни, но самият акт на повторението ги беше уморил. Вярваха и знаеха, че Процесът ще бъде вечен и безкраен и не грешаха. Но Процесът бяха и самите те. А той се развиваше все по-тромаво и имаше опасност да се появи абсолютна еднаквост, а не биваше. Mоже ...