Събитията на инспектора

МНИМИЯТ МЪРТВЕЦ

     Инспекторът вярваше в себе си. Толкова пъти нюхът му не го беше предавал. Много пъти. Може би два. Или повече. Кой да ги брои? И как? С коя ръка? С лявата? Или с дясната? Та ръцете често имат повече от два пръста. Те са напълно негоден инструмент за броене.

     – Тук не е имало престъпление – каза на лейтенанта, който дойде преди него да обследва обстановката и носеше тефтерче да записва всичко. – Това не е труп. Вдигнете го! Ето че става. Опаа! А така! Обискирайте го прав мръсника. Не можете ли? Ето как.

     Трупът се свлече, а инспекторът нареди да го вдигнат; закачи го на куката за дране на животни, на която обикновено забучваше преписките. После бавно отвори чантата си и извади внимателно оттам помпа за велосипед. Натисна силно с петите си. Въздухът изсвистя наоколо.

     – Виждате ли? Всичко е въпрос на въздух. Въздух под налягане. Този човек не диша. Не разбирате ли, че има нужда от въздух?

     Тежка, свирепа и внезапна мисъл проряза левия му лоб. Той остави безцеремонно помпата, запали булдозера си и тръгна да пие кафе в центъра на града.

     – Инспекторе, инспекторе!... – Лейтенантът тичаше след него, зачервен, уморен и почти умен. – Инспекторе, пропуснахте, нещо! Моля, не препускайте така! – молеше се с последните си конски сили. Той други сили нямаше.

     – Какво да съм пропуснал? – отсече началникът, без да спира пръпнещия вой на булдозера. – Това е теоретически невъзможно. Говори, лейтенант, ако ти стиска ауспуха!

     Стисна ауспуха си и рече отривисто:

     – На практика вие не установихте категорично, че трупът е немъртъв. Има огнестрелна рана в него. От куршум.

     До кафето имаше само няколко минути. С булдозера – може би не повече от половин час. Инспекторът не обичаше да го занимават с глупости толкова близо до целта.

     – Виж, вихрогоне, свойствено е за куршумите да попадат в тела. Тези тела се оказват мъртви в повечето случаи. Трябва да има обаче причинно-следствена връзка между едното и другото. Разбираш ли, лейтенанте? Тела – колкото щеш. Куршуми – също. Обаче тялото трябва да застане на пътя на куршума, а последният е нужно да проникне тъкмо там, където е смъртоносно. Едва тогава се получава приемлива за двамата участника в деянието развръзка – тялото е летално простреляно, а куршумът е изпълнил смисъла на битието си. Деянието пряко е причинило последствието.

     Лейтенантът едва смогваше за разбере казаното и затова предпочиташе да не го разбира, а само да записва думите. Инспекторът долови умственото му разцепление:

     – Не са ли ви учили в училището да стреляте по мишени? Или в казармата? Не сте ли мушкали торби с пясък? Какво изобщо ви учат днес? А? Та този човек е умрял, за бога! Къде видяхте тук престъпление? Нима проучихте в детайли обстоятелствата около пътя на куршума и местоположението на тялото? Причинно-следствена връзка намерихте ли? Защо точно това тяло е мъртво? И по каква причина куршумът е влязъл в него? В какви отношения са били куршумът и тялото преди да се срещнат? А след това? Разпитахте ли свидетели? А потърпевшия? Не тялото му, самия потърпевш разпитахте ли?

     Лейтенантът съвсем се сви. Но слушаше:

     – Бих препоръчал да продължите обиска на този, хм, мъртъв. Направете му балистична експертиза. Вдишайте. Никога не се знае. Понякога заспалите изглеждат като мъртви, лейтенант. Изтарашете го навсякъде. Вероятно ще откриете пари. Вземете ги. Парите, за разлика от така наречените мъртви, никога не спят.

     Понечи да продължи с булдозера по пътя си, но чу крясъка на своя настойчив и амбициозен подчинен. Той ръкомахаше:

     – Инспекторе, може ли да се кача при вас? Убитият е мъртъв! Нека да обясня. Ще се наложи да правим аутопсия... Все пак мъртвият е убит. Ще помоля за разрешение!

     – Разбира се, че не може! Нали виждаш, че разследвам, по дяволите? Но щом настояваш, ще те смажа. Очевидно няма как да продължа работата си иначе. Гъсеница такава. Мръсна гад несъобразителна!

     Гумите на булдозера бяха огромни и тежки. Лейтенантът не проговори вече, тефтерчето му потъна вдън земя заедно с него. Нямаше как да да се защити от тази позиция.

     От гумите излетя пеперуда и инспекторът се усмихна, доволен от себе си: „Тоя наистина е бил гъсеница! Станал е на пеперуда, а те не са приказливи. Браво!”

     В дневника на полицията отсъстваха регистрирани случаи на убийства за този месец – оня на куката си призна, че е умрял доброволно и го пуснаха; куршумът беше попаднал в него по друг повод. И през другия месец не се случиха убийства. Нито пък щяха да се случат по-нататък. Инспекторът знаеше това и очакваше повишение. Можеше да му дадат танк.

     Без друго в района беше пълно с пеперуди и му трябваше гъсенична техника за ефективна борба с тях.