Съдба
Усмихната като коледен ден,
мила като нежен топъл вятър, галещ нечия сълза -
така погали моята душа в онзи ден,
в който никой не виждаше сълзите,
премесени с капките дъждовни,
от пороя, сипещ се отвъд небесата.
Вървях унесен напред,
бях с теб в мислите си
много преди да те срещна!
Усещах желанието ти да споделиш с мен
крехкото минало на твоите дни,
започвайки от твоето чупливо детство
до появата на гърдите ти,
после чувах въздишката
и как ромолят с кристален звън сълзите ти,
не от тъга,
а от щастие - от разбиращите ги очи.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
