14.10.2009 г., 10:27 ч.

Съдба 

  Проза
2044 0 6
Усмихната като коледен ден,
мила като нежен топъл вятър, галещ нечия сълза -
така погали моята душа в онзи ден,
в който никой не виждаше сълзите,
премесени с капките дъждовни,
от пороя, сипещ се отвъд небесата.
Вървях унесен напред,
бях с теб в мислите си
много преди да те срещна!
Усещах желанието ти да споделиш с мен
крехкото минало на твоите дни,
започвайки от твоето чупливо детство ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Макс Всички права запазени

Предложения
: ??:??