Беше краят на лятото, страшна жега мореше всичко наоколо. Тя беше от онези момичета скромна, стеснителна и твърде зависима от хората около нея. За крехката си възраст тя беше далеч по-осъзнато дете от останалите. Нея не я вълнуваха новите играчки, нито белите в които всички на нейната възраст се забъркваха. Тя се интересуваше от хората около нея. Искаше всички да са справедливи и честни, което за онези детски години беше почти невъзможно. Беше едва на десет години, когато стана рано сутринта, подготви се за училище и тръгна. По пътя в ума й преминаха обичайните за нея мисли, дали ще се справи, как ще мине денят й, ще научи ли нещо ново. Щом стигна, тя затаи дъх, издиша дълбоко и влезе в класната стая, там бяха всичките й съученици, дразнители и прочие. Седна на мястото си, извади учебниците си и зачака учителката. Врата се отвори, но не беше учителката, беше едно момче, което обичайно все закъсняваше. Погледна го, очите му бяха като океан - имаше нещо специфично в погледа му, чудеше се ...