Съкровище
- Айде, деее! - изнервничи младата жена – корени хванах да те чакам да свършиш някоя полезна работа!
Той загърби дупката, която копаеше, плюна мъжки и й се сопна, но леко чехленски:
- Извинявай, мила, но пръстта е много твърда! Правя, каквото мога.
- Ако наблягаше толкова на работата, колкото на оправданията, досега да го беше изкопал тъпото злато и вече да сме на оглед на най-хубавия мезонет в „Банишора“! Мичето ще се пукне от яд, когато ми види прането на балкона. А сега какво – делим обща тоалетна с второкурсници от Югозападния. Пък!-тропна с краче тя, белким го засрами и го подкамшичи да се стяга. Той понечи да каже нещо, примерно, че са тук заради изкуфелия й дядо, който и даде сватбен дар - някаква стара карта, и ги увери, че точно тук, по турско, Вълчан войвода заровил намколкоси тона злато. Само трябвало да дойдат, да копнат, и ей, живот, здравей, здравей! Така става то, ама ако имаше злато, защо той самият не го беше изкопал?! Ама кой да мисли…
- Скъпа, просто се опитвам да направя най-доброто за нашето бъдеще. Имай ми повече вяра!
- Вяра, а? Оная Вяра ли, дето те хванах да й пращаш емотикони?! Всички въже сте свине! - и тя извъртя поглед към бъдещето без него, което май идваше по-скоро, отколкото той можеше да предположи.
- Само още две копки и ще го намеря! Не ми обръщай гръб точно сега, когато сме на път на станем богати! – и с фалшив ентусиазъм се нахвърли отново на лопатата.
- Писна ми от теб, мама беше права, защо не я послушах!!- избухна в сълзи тя и го стресна. Наблизо мина уазката на горското, изтрещя и повърна пушеци. След няколко копки неочаквано се чу тъп звук, като удар на метал в дърво… Да му се не надяваш на дъртия!
Той разри пръстта с шепи, и отдолу се показа дървен капак с восъчен печат, върху който ясно се различаваха инициалите „В.В-да.“. Той се разтрепери от вълнение, а тя зяпаше в нищото и мислеше за съветите на мъдрата си майка. С притиснат от вълнение глас той я призова за малко внимание:
- Ето, видя ли? Нали ти казах, че не трябва да губиш надежда?
- Коя Надежда, да не е оная, на която си предложил брак, преди да се запознаем? Или е някоя нова Надежда, с която нагло ми изневеряваш?! – и продължаваше да гледа нанякъде. Той помълча минута, след това хвърли няколко шепи пръст върху капака и каза:
- Дай да се откажем, мила! Или няма нищо, или вече са го намерили.
Без да каже нито дума, вирнала глава като носа на скандинавска лодка, тя пое към колата. Той зари дупката и припна щастлив след нея. Щеше да се върне тук след седмица, максимум две. Но този път с Надежда.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Илиян Митов Todos los derechos reservados
