SKY (София Русева)
358 736
14 dic 2006, 20:21

Съмнението като житейски принцип 

  Prosa
3260 1 13
5 мин за четене

-         Ами ако падна?

-         Не се тревожи. Ще те хвана, каквото и да стане.

-         Не мога! Страх ме е. Не вярвам.

-         Успокой се. Казах ти – аз съм с теб. Нали съм ти казвал, че не можеш да избягаш от предначертаното ти. Само отлагаш неизбежното. Каквото и да ти се случи, е за твое добро.

-         Дали? Ами болката?

-         Болката, страхът, съмнението и всички онези чувства, които ни спъват в развитието ни, трябва да ги преодолеем. Нормално е всичко, което чувстваш сега. Всяка нова и непозната крачка, всяка промяна носи със себе си това съмнение – дали ще се справиш, дали ще си щастлив, дали е за добро … Това е толкова човешко. Съмнението води след себе си много въпроси – практични или излишни. Най-много се уповаваме на него, когато става дума за коренна промяна в живота ни. Не се съмнявай, не се страхувай. Отпусни се и го направи.

-         Ами последствията?

-         Забрави за тях. Сега действай! Не разбираш ли, че с това стоене и чакане нещо да се случи, губиш незабравими мигове. Не се опитвай да запазиш сегашното си убийствено спокойствие. Просто е невъзможно. Рано или късно промяна настъпва, защото тя е най-сигурното нещо.

-         А кога да се съмнявам?

-         По принцип се съмняваме, когато не вярваме. Особено, ако не вярваме на себе си. Това е адски болезнено усещане. Трябва да разбереш кои са нещата, които те затрудняват. После следва малко по малко да се опитваш да ги преодолееш. Не се оставяй несигурността и съмненията да те погубят. Не го заслужаваш!

-         Значи ми казваш, че няма смисъл от съмнения?

-         Напротив – има смисъл от тях, но дотолкова, доколкото чрез тях осъзнаеш сегашните си грешки и се опиташ да ги поправиш, за да не си навредиш за в бъдеще. Разбираш ли?

-         Разбирам. Страхувам се от провала. Какво да сторя?

-         Поздравления, че го осъзнаваш, признаваш и търсиш помощ. Виж сегашните си действия, които те спъват.

-         Не съм достатъчно активна и мотивирана, изпитвам ужасен страх и несигурност в способностите си.

-         За да преодолеем страховете и недостатъците си, не трябва да бягаме от тях, а да се изправяме “лице в лице” с тях. Най-добрият начин е спорта. Там осъзнаваш и градиш себе си. Ако не е спорта, намери си друга цел и действай до край. Само чрез движение за себеизграждане  можеш да преодолееш съмненията си… Е, готова ли си да скочиш?

-         Абсолютно! Сега или никога! Благодаря.

© София Русева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • благодаря, за мен бе удоволствие.Бих се радвала и на следващи твои въпроси и критики.
  • и според теб мога ли?
  • Ако няма някакво разграничение между добро и зло в умовете ни, докъде ще стигнем. Разбирасе, че те са относителни понятия и за всеки добро и зло е различно. Всички ние сме и добри, и лоши - по-скоро даже постъпките ни са такива в определени моменти. И да ти кажа, доста взе да се задълбаваш. Май няма с кой да общуваш за тези неща край теб. Хубаво е, че се опитваш някакси да си отговориш на въпросите.. само дето аз се чувствам, като на прицел
  • Въображението, свързано с осъществяването на мечтите ни, не ни прави лоши хора. Злото идва от това за какво мечтаем. Затова първо трябва да се научим да мечтаем правилно. И тук се намесва съмнението, което те кара да се замислиш дали мечтаеш правилно,дали si избрал верния път ...
  • Първо, сама ми е трудно да го определя като жанр. Второ,ти къде предлагаш да го сложа? Трето, трябва ли винаги да се ограничаваме в определени наложени стереотипи на писане? Аз пречупих нещо в себе си след като го написах. Освен това, къде е казано, че са 2 приятелки? Дала съм свободата на всеки по някакъв начин да си представи в ума каква е била сцената и героите, да използва всеки въображението си. Трябва ли всичко да ни е сдъвкано и наготово предоставено? Къде е чара на свободното мислене и отношение. Нещо друго?
  • Благодаря изпълнила съм замисъла си щом има кой да го оцени
  • Интересно и стойностно! Накара ме да се замисля за доста неща...
    Поздрави!
  • Страхотно е, че успявам някакси да ви докосна и да ви замисля. Най - вече пиша заради това. Благодаря ви, че имате цялостен поглед върху "творчеството" ми,а и за това, че оспорвате и давате своето мнение.Вие също ме карате да дълбая още в нашите съзнания.
  • Докосна ме това...
  • По-добре е да правиш всичко от собствено убеждение, по лична преценка, а не под въздействието на някого...Скачай само тогава, когато лично си убедена че това искаш. Така си мисля аз...А иначе ме замисляш, интересен, спонтанен поглед имаш, личи и в стиховете ти...Имаш дързостта на освободен човек, която повечето хора са подтиснали, заради извършени грешки, с недобри последствия...
  • Креми, не мисля, че правим грешки,когато сме искрени и показваме емоциите си.Поне за мен това не е грешка, а ме прави истинска.Това за мен е най-важен принцип. Иначе, много се радвам, че ви хареса и коментарите ви ме мотивират.Благодаря ви
  • Доста зрели разсъждения, неприсъщи за възрастта. Показват правилна житейска ориентация. Поздравления!
  • Браво Скай!!! Хареса ми!
    Често задавани въпроси с много точни отговори!
Propuestas
: ??:??