Съмнението като житейски принцип
- Ами ако падна?
- Не се тревожи. Ще те хвана, каквото и да стане.
- Не мога! Страх ме е. Не вярвам.
- Успокой се. Казах ти – аз съм с теб. Нали съм ти казвал, че не можеш да избягаш от предначертаното ти. Само отлагаш неизбежното. Каквото и да ти се случи, е за твое добро.
- Дали? Ами болката?
- Болката, страхът, съмнението и всички онези чувства, които ни спъват в развитието ни, трябва да ги преодолеем. Нормално е всичко, което чувстваш сега. Всяка нова и непозната крачка, всяка промяна носи със себе си това съмнение – дали ще се справиш, дали ще си щастлив, дали е за добро … Това е толкова човешко. Съмнението води след себе си много въпроси – практични или излишни. Най-много се уповаваме на него, когато става дума за коренна промяна в живота ни. Не се съмнявай, не се страхувай. Отпусни се и го направи.
- Ами последствията?
- Забрави за тях. Сега действай! Не разбираш ли, че с това стоене и чакане нещо да се случи, губиш незабравими мигове. Не се опитвай да запазиш сегашното си убийствено спокойствие. Просто е невъзможно. Рано или късно промяна настъпва, защото тя е най-сигурното нещо.
- А кога да се съмнявам?
- По принцип се съмняваме, когато не вярваме. Особено, ако не вярваме на себе си. Това е адски болезнено усещане. Трябва да разбереш кои са нещата, които те затрудняват. После следва малко по малко да се опитваш да ги преодолееш. Не се оставяй несигурността и съмненията да те погубят. Не го заслужаваш!
- Значи ми казваш, че няма смисъл от съмнения?
- Напротив – има смисъл от тях, но дотолкова, доколкото чрез тях осъзнаеш сегашните си грешки и се опиташ да ги поправиш, за да не си навредиш за в бъдеще. Разбираш ли?
- Разбирам. Страхувам се от провала. Какво да сторя?
- Поздравления, че го осъзнаваш, признаваш и търсиш помощ. Виж сегашните си действия, които те спъват.
- Не съм достатъчно активна и мотивирана, изпитвам ужасен страх и несигурност в способностите си.
- За да преодолеем страховете и недостатъците си, не трябва да бягаме от тях, а да се изправяме “лице в лице” с тях. Най-добрият начин е спорта. Там осъзнаваш и градиш себе си. Ако не е спорта, намери си друга цел и действай до край. Само чрез движение за себеизграждане можеш да преодолееш съмненията си… Е, готова ли си да скочиш?
- Абсолютно! Сега или никога! Благодаря.
© София Русева All rights reserved.
благодаря, за мен бе удоволствие.Бих се радвала и на следващи твои въпроси и критики.