- Хаха, 6:30, събуди се, несретнико, събуди се. Време е да ставаш за работа. - Хвърлих одеялото върху часовника, който продължи приглушено да врещи.
Станах, набързо се облякох в работните дрехи - те ласкаво и сладникаво въздишаха като ги навличах. Направих си конска доза кафе и я гаврътнах, докато кафеварката крещеше:
- Не, не и пълна чаша, сърцето, кръвното налягане!
Кръвното налягане също крещеше вътре във вените ми, като свирката на парен локомотив. Тъкмо си слагах обувките, които си мърмореха сънено нещо, когато нещо ми щукна. Абе нещо тука не беше наред. Влязох обратно в апартамента и отидох в кухнята. Застанах пред хладилника. Какво не беше наред?
По-дяволите! Чувах гласове. Вещите говореха. Това не е наред, помислих си. Бях полудял! Доста интересна шизофрения все пак. Приятелски настроени предмети. И доста невероятно, за да е истина. Не, по-скоро не бях полудял. Просто още не се бях събудил. Когато си го помислих и хладилникът се отвори и каза:
- Е, сега ще си го получиш! - и ме ...