Вечер, когато се опитвам да заспя, изплуват спомени, които връхлитат, като галопиращи диви коне из саваната на моите мисли и рисуват картини, които вълнуват сърцето.
Бяхме деца и най обичахме приказки преди сън, разказани от дядо, а знаеше толкова много!
Той беше образован човек за времето си и много добър разказвач. Зимата, когато натрупа преспи до коляно и стане студено навън, той ни събираше пред горящата камина, всички братовчеди и започваше, да ни разказва приказки. А ние, почти на една възраст, сгушени един в друг, слушахме и така заспивахме. Тогава всички хора които живееха в селата, гледаха големи стада овце. Когато дядо ме погледна настойчиво, разбрах, че ще разкаже приказка свързана със стадата, които зимуваха в големи овчарници в гората. С бавен, мелодичен глас, той започна да разказва:
- В малко планинско селце, скрито сред гъсти гори и кристални потоци, живееше Румен. Той не беше нито най- силният, нито най-богатият, но всички знаеха, че има голямо сърце. Една зима, когато ...