26 feb 2014, 21:40  

Със слабостта, с която ги обичах

  Prosa » Cartas
1.4K 0 0
1 мин за четене

Слабостта, с която ги обичах

 

   Пишех за тези, които нямах, със слабостта, с която ги обичах. Създадох им образи, които те нямаха. Рисувах ореоли от думи. Светлина обливаше имената им. Красота капеше от всяка частичка, с която ги бях градила.

    „В друго време и в друг свят” може би щяха да бъдат мои – със слабостта, с която ги обичах. Може би и аз бих била тяхна... Аз ги бях измислила и като такава можех да бъда единствено тяхна... създателка, създателка на същества, които могат да говорят, виждат и чуват, но не и да бъдат реални така, както бяха написани, изживяни и дълго копняни.

   Аз повярвах в техните лица – със слабостта, с която ги обичах. Повярвах на думите си дотолкова, че те бяха неоспорима истина за мен. Повярвах в качествата, които сама им измислих. Повярвах в цветовете на очите им, в силата на любовта им, в бездействащите им думи...

    И пътищата пред очите ми се сляха – със слабостта, с която ги обичах. Нямах нищо истинско. Измислих си романи, в които да живея. Измислих си хора, от които да черпя вдъхновение. Измислих си тъга, за която да пиша.

     А тях никога не ги е имало другаде. И само в буквите на страниците ми живееха със слабостта, с която ги обичах. 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Единствена Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...