Родена съм на 06.08. - това е ден, когато всяка година е празник, а именно "Преображение Господне". Никой не ме е учил да се моля, да съм справедлива и да не греша. Сама се научих. С годините растях силна и щастлива, съдбата беше моя майка, често ме галеше с перце, подари ми всичко от което се нуждае една жена - добри родители, сестра, две деца и добър съпруг.
Все си мислех че трябва да съм много добра, да не върша лоши неща, да съм ЧОВЕК с голямо сърце.
Не можех да получавам толкова хубави неща от ЖИВОТА, без да съм го заслужила. На всеки помагах със съвет, винаги се стараех моята съвест да е чиста и бях постоянно критична към себе си. Стремях се към ценностите в живота. И всичко вървеше както трябва.
Но...
... нищо в тоя свят не е вечно и никой не е успял да има всичко. След всяко добро идва и зло, силната психика се срива, и след всяко зло обезателно следва още и още... Докато човек се вземе в ръце и си постави въпросите: къде сгреших? Защо на мен, и повече не мога да понеса?!?
Няко ...