Родена съм на 06.08. - това е ден, когато всяка година е празник, а именно "Преображение Господне". Никой не ме е учил да се моля, да съм справедлива и да не греша. Сама се научих. С годините растях силна и щастлива, съдбата беше моя майка, често ме галеше с перце, подари ми всичко от което се нуждае една жена - добри родители, сестра, две деца и добър съпруг.

Все си мислех че трябва да съм много добра, да не върша лоши неща, да съм ЧОВЕК с голямо сърце.

Не можех да получавам толкова хубави неща от ЖИВОТА, без да съм го заслужила. На всеки помагах със съвет, винаги се стараех моята съвест да е чиста и бях постоянно критична към себе си. Стремях се към ценностите в живота. И всичко вървеше както трябва.

Но...

... нищо в тоя свят не е вечно и никой не е успял да има всичко. След всяко добро идва и зло, силната психика се срива, и след всяко зло обезателно следва още и още... Докато човек се вземе в ръце и си постави въпросите: къде сгреших? Защо на мен, и повече не мога да понеса?!?

Някой ще каже че това е изпитание, карма, и какво ли още не. Започваме да си мислим какво ли ще ни е бъдещето. Да се ровим в прераждането, отвъдното, и да се молим на близките ни покойници да ни помагат и все да сме застраховани, че нищо няма да ни се случи занапред.

Защо трябва обезателно да сме щастливи, или пък да имаме много пари и удобства. Я да поразсъждаваме... Значи, времето отминава много бързо. Младостта със своя неповторимост, на средна възраст покрай грижи и кариера изведнъж си даваш сметка, че си навъртял 50 - 60 години, а след това почти си ненужен и остава само да си закрепиш здравето и ставаш много мъдър. Страхуваш се и се упрекваш, че не си взел от живота всичко и не всичко си опитал.

Всеки нов идващ ден ти е подарен, докато в един прекрасен ден твоите близки отидат в траурния магазин да ти купят вечното дървено легло, постлано с бяла коприна с дантела.

На кой му пука и въобще кой ще спре да ти прочете некролога с цветната снимка?

Идва и надеждата - нали сме чели и слушали за това че има Етерно и Физическо тяло, за Тунела със Светлината, в дъното на който има голяма врата и близките ни покойници ще ни посрещнат. И всичко това е предначертано, пътят трябва да се извърви и да си носим кръста.

А пък някой вярват и в прераждането, че човек се преражда, за да се усъвършенства и така нататък и така нататък, - аз пък винаги съм си мислила, че съм стар дух, тоест, че точно за това имам способността като видя човек веднага по чертите на лицето му, движенията и говора му, да преценя дали е добър или лош, подъл или добронамерен.

На всеки човек му е изписан етикет на челото: лъжец, убиец, крадец, завистник, сребролюбец, подлец. Или пък: Божи човек, милосърден праведник, чист човек.

Но има ли въобще човек без грешки?

Сега определено разбрах че не е необходимо да си задаваме въпроси без отговори. Достатъчно е да погалиш децата си с топъл поглед, да ги подкрепяш и възпитаваш. Аз тук се провалих с едното си дете, защото бях млада бях млада и позволих на мама и татко да го гледат, според тях съм била "дете да гледа дете", подчертавам че родих на 20 години.

С второто си взех поука и го направих човек - според думите на мама.

Изводът е, че никога не бива родителите да ти се бъркат във възпитанието на твоите деца.

Човек се учи от грешките си...

...

В какъв свят живеем ли? Нямам думи, та ние не живеем, просто съществуваме. Душите ни са обеднели, купуваме дрехи втора употреба, ядем патешки крила с ориз и картофи, супа, но пушим цигари от три лева.

А там до нас дебелата съседка леля Цеца има зет милионер и идва до Видин със собствен вертолет, в двора има богато обзаведена къща, с бидета - два на брой, долу на първия етаж и горе, и две душ кабини, и какво ли още не... А, да - дворът е с много екстри. Нощно време има три светещи фенера. И си има зелена шатра с маса с шест стола. Според вас тя щастлива ли е? Заслужава ли си някой изобщо да ú завижда? Не, не... Не си заслужава - определено...

Беден или богат - но на какво? Мисълта ми е като стрела, къде остана съвестта, духовната ценност, спокойствието и истинското общуване между хората, та вече всеки се е затворил в себе си и никой няма доверие спрямо другия.

Веднага ще си помисли някой: "Аз съм хубав, здрав, богат, този или тази ми завиждат, и могат да ми направят магия, или пък да ме блокират с Негативна мисъл". И пак страх и съмнения, колко жалко... Докъде стигнахме... Вечер, когато с порасналите деца гледаме някой филм до късно, се притесняваме че можем да наберем случайно двата порно канала. Или пък когато се връщаме по тъмно може някой да ни нападне и обере. А, да - обезателно вечер си заключваме външните порти. Да не ни откраднат колелетата или колите :)

Живеем ли? О, не - това живот ли е? Когато посещавам моя психолог, ми идва да му разкажа толкова неща, но къде отива моята репутация? Дори  в кабинета му не смея да му кажа: "Слаб човек съм, допуснах грешки. Искам съвет, понеже всичко ми се струва толкова пошло, изкуствено, подло... :( ".

Да не забравяме все пак, че има и ЧОВЕЦИ, срещала съм такива хора. Не можеш да си представиш каква радост е да общуваш с тях. Това са хора със съвест и без претенции.

...

Навсякъде хаос... Не пускайте новините по телевизора. По-добре идете сред природата с приятели, ако въобще все още има такива.