Някои неща само на мен може да ми се случат. Например да отида с втория си мъж на море и да срещна на плажа първия. И стой, та ме гледай между двамата!
Първият - синеок красавец, с тежест, с положение. Вторият - зеленоок красавец, тънък и строен, страшно обещаващ, понеже е млад до безобразие и няма как вече да е направил положение. Но ще направи, аз имам нюх към тия неща. Стоят значи двамата и си разменят въпросително погледи над главата ми, щото това си е предимството на ръста. Въпросът в погледите им не се отличава с особена фантазия: „Къф е па тоя?” – общо взето. Би могло да им хрумне далеч по-оригинална идея, както ги познавам. Но след кратък и съдържателен размисъл решавам, че за момента ще съм далеч по-доволна да отговарям на въпроса „Къф е па тоя?”, отколкото да обмислям предложения да прекараме нощта тримата. Нали споменах, че ги познавам.
Не особено оригинално, без никакъв патетизъм казвам:
-Ъъъ, здрасти, това е Алекс, настоящият ми съпруг, това пък е бившият ми съпруг – Лео.
...