Първу жъ ви светнъ за Д‘Упката – сиди си там, дупчи съ пред сички, заобикалът я страшно стръхливо, щот си е ‘упка, а от ‘упки моеш да чакаш кволийне – я змей съ пръкне от нейъ, то съ лъзнеш и цопнеш таме, а послъ няа кой дъ тъ вади .. Сиди си и си се дупчи – няа кой да я пуши, точи ил плни с кволине ... жъ чаа докат съ натуткам ... ил .. натутуруткъм ка се казва по човешки...

      Та ... ще ви реда една приказкъ, ам то с къв се сбереш такъв стааш, цапна мъ вирусъ от страницътъ та и язе запелтечих на тоя сленг ... мааа’м’ра , чак сещам слабина в слабината си еротично кат реда таквиз букви, ма то си е заразну, да н’ редим, че то си е кат тест за ентелегентностъ за буквоядите тук дъл моат да захапят мислатъ ми ... а теа дет’ не хапат ... ха ха ха , да свиквът.

      Та – приказката тук ... мноу е тргичнъ, ‘чаквам читателът да се свре под масатъ за дъ’н го глеат околните тъжната му сълзливъ физиономиъ, а мое и да си съ нар’иве наволйъ без да съ притесняаъ .... ам , аз да им рекнъ:

      Ни съ страхувъй, щастливното крайче е турено в крайъ .. ни съ бой

      И още – тъй кат’ знам, чъ четящите са най шарени и секи си сака happy_крайчето по свой тертип – жъ сложъ ТРИ крайчетъ – нещо кат Ламятъ с три тиквести тикви отпред, които ще ги турна отзаде ... а аз ще се накефиь да разходъ изтърпелите ме читатели, започвайки от опашкатъ ... през назъбения и гръб към шията, дет читателът сам ше избере на коя тиква от трите ще си се качи такъ, че да му се понрави и да се накефи най мноу ...

Та , отпочвам

      Наживях си живота и една сутрин осъмнах собственик на огромна сграда с двадесетина апартамента в центъра на града. Не ми се занимаваше с наематели, не ми се продаваше, та на стари години си е ширех нашироко в една малка стая с прекрасен виенски прозорец, гледащ към прекрасната градина отпред. Беше огромна, разположена в каре от четири улици, чудесно поддържана с прекрасни дървета, цветя, алеи, детски кът и красиво фонтанче в средата. Това ми беше най – интересното , май и единствено, забавление да гледам как хората си прекарваха чудесно свободното време, почиваха си по пейките, ядяха си сандвичите по зелената морава по обедно време, щастливи майки се радваха на щастливите си деца, заровени в пясъчника или висящи нагоре с краката по катерушките .... дотук с приказното въведение ...

      Започнаха да ми се набиват на очи някаква странна четворка посетители – двама мъже и една жена сядаха на пейката до пясъчника, а там с радост тяхното дете ровеше тунели в пясъка и се пъхаше вътре за да открие своето си богатство. Това се повтаряше всеки божи ден, но постепенно тройката възрастни все по често започваха безкраен спор, виждаха се ядосани физиономии и неприлични жестове. Спорът стихваше само когато детето се зариваше някъде дълбоко в пясъка и изчезваше от погледите им за по няколко минути ... Задължително това се повтаряше три пъти, след което четворката мълчаливо напускаше градината с намусени лица. Времето си минаваше, четворката спазваше този ритуал до момента, когато детето започна да хвърля пясък срещу тях с лопатката си. Беше си набедило един от мъжете и май него го обсипваше най често. След такова събитие четворката мълчаливо се изнасяше от градината, като статистически разстоянието между тях започна да се увеличава експоненциално.

      Аз все пак бях страничен наблюдател, но започна да ми кипва под лъжичката ... и когато в последния път четворката си тръгна, тя се раздели и мъжете поеха в различни посоки .... издебнах най неоправдания (засипван от детето с най многото количество пясък) ...

.................

Малко отклонение – бях се нагледал на какво ли не, бях преживял почти всичко след което погледнах света с други очи – на самоук мислител, философ и ... автор на разказчета ... Четворката беше завладяла моето съзнание, перото ми напираше да пише измислена история, но в един момент .. тоест една безсънна нощ нещо ми прищрака, дадох си сметка, че пиша наистина безсмислени истории, изсмукани от пръстите, че хората, които ме четяха .. а те бяха много ... и се интересуваха единствено от вида и количеството емоции в моите творения, без да се замислят на смисъла, логиката ... своите разказчета ги видях като набор от измити чинии, грижливо подредени по сушилката до мивката – първосигнално е – никой няма да се замисли какво точно е преживяла всяка чиния, как е тръпнела под супер горещата супа или как заради някаква жилеста недопечена пържола е търпяла ударите с ножа ... как нечии насапунисани ръце грижливо са я измивали ...

      Творенията, които са били най – успешни и са получили най – големия брой възхвали и награди винаги са ми изглеждали като

Шарена Дрънкалка Над Детско Креватче

      Елементарно е – най – успешния метод да доведеш едно дете до екстаз е да му размахваш дрънкалката пред очите и да караш да звучи със своя собствен глас

Дрън Дрън Дрън

... докато буташ с лъжичката в устата задължителното бебешко пюре ...

.................

      Та, - настигнах мъжа, спрях го и му обясних, че съм писател, който е решил да се пъхне между героите си и да напише една много по-истинска приказка. Казах му и че ги наблюдавам от извесно време, че техните караници не ми харесва и искам да помогна. Той ме изгледа учудено, после смутолеви, че те, четиримата имат голям неразрешим по никакъв начин проблем и че ... Прекъснах го, обясних му, че проблемът явно е голям и неразрешим, че не го познавам и че най – вероятно и аз няма да мога да помогна с нищо, дори и да разбера какво лежи в основата му , но съм стар филантроп и съм загрижен за тях от житейска и писателска гледна точка, поради което...  Мога да предложа едно гениално временно решение на проблема, което на практика ще стане единственото щастливо и истинско решение ... при няколко условия

Първо – Той да изчезне от този самовъзпроизвеждащ се тормоз между четиримата , като ... просто изчезне

Второ – Предоставям му който и да е апартамент с изглед към градината

Трето – Той да продължи нормалния си живот, като ще бъде тотално компенсиран за всякакви финансови трудности

Четвърто – Надявам се че в срок от половин година проблемът ще се реши от само себе си, ако не ... ще има допълнителни договорки

      Той седна на една пейка, внимателно ме изгледа, мисли около пет минути и каза ... ‘Съгласен ‘ , след което директно го заведох в сградата.

      Беше добра сделка – той получаваше спокойствие и нов шанс, аз – писателски адреналин и чувството все пак да съм полезен с нещо. Решението ми беше първосигнално, но после ... се сетих за триковете на писателите ...

      За да имаш ‘хепи енд’, трябва с да надразниш  с някого героите си, а после да го изтриеш от разказа си ... или да го пратиш надалече ... или да го убиеш ... и – всичко си е по старо му ... благодарение на лошотиите за героите в средата на разказа , махането им възвръща първоначалното безкризисно ежедневие, което героите възприемат като ‘щастливо’ и като Дар от Съдбата ... 

   Признавам си – Подъл План, но със сигурност работи ...

Особено при стандартния читател, който обича Дрънкалки

.................

      И ... човекът се нанесе, намери си чудесно място за наблюдение и беше абсолютно доволен да следи как другият мъж се кара с жената, а детето им ... Успях да редуцирам триъгълника + 1 до двуъгълник +1 , но не очакваш някакво кардинална промяна. Всъщност поведението на детето се промени , започна от начало леко да куцука, после се появиха някакви тикове по ръцете му ... седеше унило до пясъчника и изведнъж се спускаше да гони пеперудки или каквото и да е там, стана леко агресивно спрямо другите деца ... Често се спираше гледайки неподвижно в една точка...

      Повторих операцията и настаних и другия мъж в сградата. Често се събирахме пред прозорците за да наблюдаваме развитието на експеримента, те мълчаха, а после стана традиция вечер да зяпаме футбол пред телевизора с чаша в ръка. Детето постоянно деградираше и с мъка гледахме как се влачи с патериците си. От далече виждахме как околните му правеха път, гледаха го със съжаление и избягваха контактите си с него. Само две три деца се престрашаваха да седнат близо до него, моментално прибирани от майките си ... Жената видимо стана по неспокойна, крещеше по детето, търсеше повод да се скара и на околните, докато един ден започна да буйства и я прибраха с линейка.

      Ситуацията май излезе извън контрол и мъжете много се притесниха. На следния ден обаче детето пак беше в пясъчника, а жената, която го доведе си четеше книга. Детето се беше сгърчило съвсем, даже по едно време беше седнало неподвижно като просяче с шапка за стотинки отпред, поклащаше се ритмично и държеше изкривената си ръчичка отпред ...

      И ... дойде моят ред ... като всеки проспериращ писател на дрънкулки бях стигнал до апогея на историята, бях ви накиснал предостатъчно в трагичността на този разказ и ... вероятно вече очаквате както обещах ‘хепи енда’ ...  Да, историята има Happy End, ... даже няколко ... но за да се хареса на читателите и за да изпитат сладостта на радостта в последната дрънкулка за по дълго ...

Следва ... .... тоест - СЛЕДВАТ още три ...

ПП ... Извинявам се ако съм пресолил с логиката, тя е точно дозирана като за средностандартен статистически читател ..