Тя танцуваше… Всяка нощ свършваше с нейния танц. Танц на падението, на болката, на стенанията, на въздишките… Танц на демоните, на проклятието, на отвъдното. Тя танцуваше… Босите и ходила едвам докосваха земята. Нежните й крачка дискретно се подаваха изпод воалите на полите. Тазът й се въртеше неспирно, пъпът й се завърташе в безкрайни кръгове. Гърдите й, покрити с прозрачна препаска, потреперваха във вихъра на танца. Ръцете й нежно докосваха всяко късче на нежното тяло, кожата й настръхваше от това леко дихание. Шията й се виеше и откриваше пред погледа на мъжа едно красиво бледо лице с кървави устни и черни като нощта очи. Игриви и мамещи своята жертва, коварни и покварени нощем, по детски чисти денем… Музиката притихваше, както и въздишките на мъжа, който я наблюдаваше жадно, изпълнен със страст и незнаещ нищо за себе си и за бъдещето си.
Първите слънчеви лъчи надникнаха през дебелата завеса на терасата – с тях и последните думи на мъжа се отрониха от устните му – “Искам цял живот да танцуваш за мен“ и камата го покоси. Алчни, жадни за плът бяха те, нейните незнайни жертви, от никого непотърсени, от никого не оплаквани… А тя, прелъстителката, легна изтощена върху сатенените постели и заспа, щеше да почива до следващото пълнолуние, когато отново да вземе своята награда и да я дари на майката Нощ.