23.12.2008 г., 17:20

Танц

824 0 0
2 мин за четене

Тя танцуваше… Всяка нощ свършваше с нейния танц. Танц на падението, на болката, на стенанията, на въздишките… Танц на демоните, на проклятието, на отвъдното. Тя танцуваше… Босите и ходила едвам докосваха земята. Нежните й крачка дискретно се подаваха изпод воалите на полите. Тазът й се въртеше неспирно, пъпът й се завърташе в безкрайни кръгове. Гърдите й, покрити с прозрачна препаска, потреперваха във вихъра на танца. Ръцете й нежно докосваха всяко късче на нежното тяло, кожата й настръхваше от това леко дихание. Шията й се виеше и откриваше пред погледа на мъжа едно красиво бледо лице с кървави устни и черни като нощта очи. Игриви и мамещи своята жертва, коварни и покварени нощем, по детски чисти денем… Музиката притихваше, както и въздишките на мъжа, който я наблюдаваше жадно, изпълнен със страст и незнаещ нищо за себе си и за бъдещето си.
Първите слънчеви лъчи надникнаха през дебелата завеса на терасата – с тях
и последните думи на мъжа се отрониха от устните му – “Искам цял живот да танцуваш за мен“ и камата го покоси. Алчни, жадни за плът бяха те, нейните незнайни жертви, от никого непотърсени, от никого не оплаквани… А тя, прелъстителката, легна изтощена върху сатенените постели и заспа, щеше да почива до следващото пълнолуние, когато отново да вземе своята награда и да я дари на майката Нощ.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Андриана Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...