И тоя случай не ми излиза от главата.
Преди години се завръщаме от един наш конгрес.
Свършиха споровете. От време на време едва не се хващахме за гушите. И все за едно. Какво е това изкуство и как да го майсторим?
Не се смей! Ако знаеш колко време сме загубили през годините да си чешем езиците и то само на тая тема. Какво е? Що е?
Тръгнахме си. Натъпкахме се в микробусчето и запрашихме към Балкана. Там, точно преди да започнем да се катерим, е моето селце. Естествено най-хубавото на света. Бяхме пътували почти два часа и викам на тайфата.
- Предлагам Ви час почивка и по глътка вино. Шофьоре, свий наляво! Двеста-триста метра и сме в селото. Не е много дълго, само някакви си четири километра и сме пред дома.
Спираме! Каменен зид, почти три метра, дървена порта...
Отварям портата .
- Влизайте! И тръгвам през двора.
Да влизат, ама не влизат. Стоят пред портата и зяпат и наляво, и надясно, и нагоре и надолу, че то там е не стръмно, ами много стръмно. Зидове, къщи, плевни, навеси. Абе, село! ...