Няма да бъда мрачна, няма да бъда дъждовна, няма да се страхувам, няма да съм отчаяна! Достатъчно бях така! Да си оптимист е толкова хубаво! Какво пък, ако настоящето е лошо... Знам, че бъдещето ще е слънчево! Много слънчево, много лятно, много морско, много влюбено... С него или без него. Какво ми даде той? Няколко седмици слънце, няколко дни любов, няколко часа наслада... И една година, в която бях песимист. Как можа да ми го причини? На мен, непоколебимата оптимистка. През тази година валя много дъжд, и сълзи прокапваха от време на време. Всъщност, защо да отричам? Плаках, но не знам, беше ли повече от дъжда? Никой не може да каже, защото не ме видя. И все пак заобичах дъжда. Моето слънчево време все не идваше. А дъждът си беше винаги там, на улицата, на прозореца, в очите ми. По едно време даже си мислех, че няма нищо по-хубаво от лошото време. През нощта обаче тайничко си мечтаех за онова, слънчевото, безоблачното, отлетялото, нашето. С чувство за вина строях въздушните кули, стро ...