иванкарлос (Иван Иванов)
13 14
12 ene 2008, 11:07

Телефонен разговор 

  Prosa » Relatos
1337 0 5
1 мин за четене
 

Телефонен разговор

 

Господи,  колко си се променила. Не си същата, различна си. Мечтаех години наред да чуя онзи глас, гласът, който оставих, но явно съм се лъгал жестоко.

Дели ни една телефонна кабина, дели ни един сигнал свободно. Искам да се обадя, но нямам сили да те чуя.

Къде ли си сега? Какво ли правиш, дали се сещаш ти за мен? Не, не си мисли, че мога да те забравя. Първата любов се помни вечно. 08...

"Ало" пророних плахо. Последва и "Здравей". Но ти ми затвори. Набрах те отново. Този път казах "Спри, почакай, моля те". Ти се вслуша в думите ми. Онемях, не знаех какво да кажа.

"Знаеш ли... исках да те забравя, но не мога. Всички ми казваха "Забрави я" но... Знаеш ли, с теб се погубвам, гасна бавно. Чух от познати, че си щастлива с него, че усмивката не слиза от лицето ти. А при мен - само сълзи. Всяка нощ заспивах с мисълта за теб, ти властваше в съня ми и не ми даваше миг покой. Ти си наркотик. Знам, че ме убиваш и боли, но продължавам да те желая".

А ти ми отвърна просто: "Е, и"?!

Леденият ти дъх ме срази през слушалката. Вече наистина загубих всякакава надежда. Стоях в кабинката и една сълза се отрони от очите ми. Исках да потъна вдън земя. Очаквах друго нещо.

Извинявай, че ти отнех една минута. Минута, в която осъзнах неща, които не проумявах дълго време.

Господи, колко си се променила...

 

 

© Иван Иванов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Наистина вълнуващо. И като замисъл е страхотно, добре умееш да внушаваш идеите си.
  • "Заложих всичко без остатък
    срещу единствен искрен смях.
    Криворазбраха топлината ми.
    А аз се препознах..."

    Ей, ако съм разбрала правилно, лирическия не е допуснал в сърцето си омраза и отрова. Значи е човек, който знае да обича...
    Предлагам му да поспи още малко зимен сън, а когато дойде пролетта, да я посрещне с красива, топла усмивка. Може пък тя да му донесе пролетен подарък...

  • Колко боли ................
  • Ванка,надявам се това да си е чиста художествена измислица,щото ако не е,значи имаш нужда да поговориш с някои(като мен например) да ти изясни някои неща за женската половинка..Отличен имаш от мен за оформлението на разказа.
  • Промени се и ти,момче и продължи напред!Най-хубавата и истинска любов те очаква!Избърши последната сълза и забрави!!!
    Натъжих се и малко се ядосах!Защо съдбата допуска да страдат обичащите...?!?
    Докосващо !Поздрав!Сърдечно!
Propuestas
: ??:??