Телефонен разговор
Телефонен разговор
Господи, колко си се променила. Не си същата, различна си. Мечтаех години наред да чуя онзи глас, гласът, който оставих, но явно съм се лъгал жестоко.
Дели ни една телефонна кабина, дели ни един сигнал свободно. Искам да се обадя, но нямам сили да те чуя.
Къде ли си сега? Какво ли правиш, дали се сещаш ти за мен? Не, не си мисли, че мога да те забравя. Първата любов се помни вечно. 08...
"Ало" пророних плахо. Последва и "Здравей". Но ти ми затвори. Набрах те отново. Този път казах "Спри, почакай, моля те". Ти се вслуша в думите ми. Онемях, не знаех какво да кажа.
"Знаеш ли... исках да те забравя, но не мога. Всички ми казваха "Забрави я" но... Знаеш ли, с теб се погубвам, гасна бавно. Чух от познати, че си щастлива с него, че усмивката не слиза от лицето ти. А при мен - само сълзи. Всяка нощ заспивах с мисълта за теб, ти властваше в съня ми и не ми даваше миг покой. Ти си наркотик. Знам, че ме убиваш и боли, но продължавам да те желая".
А ти ми отвърна просто: "Е, и"?!
Леденият ти дъх ме срази през слушалката. Вече наистина загубих всякакава надежда. Стоях в кабинката и една сълза се отрони от очите ми. Исках да потъна вдън земя. Очаквах друго нещо.
Извинявай, че ти отнех една минута. Минута, в която осъзнах неща, които не проумявах дълго време.
Господи, колко си се променила...
© Иван Иванов All rights reserved.
