Съществува жена, която седи в голям плетен стол на една тераса и наблюдава живота извън нея. Тя не е млада. Не е и стара. Може да се каже, че възрастта е доста странен феномен и понякога е трудно да определиш на колко години е всъщност човекът, който е пресякъл по някаква причина полезрението ти и се е настанил там трайно, неучтиво и без да попита. Неопределимо изпитвам желание да я гледам, без да съм воайор или нещо подобно. Който знае за какво говоря, ще ме разбере. Понякога осъмвам прав до прозореца. А тя все си стои там. Гледа. Дори имаше един момент, в който си помислих, че ме е забелязала. По-късно установих, че няма такова нещо. Едва ли щеше да е толкова безразлична към нечие нахалство, особено към такова голямо нахалство като моето. Отглеждам кактуси. Първоначално си мислех, че е лесно, захванах се с това къде от желанието да позапълня някоя и друга празнота, къде от желанието да не затруднявам живота си прекалено много. Имам 101 саксии. Точно колкото години е кооперацията, в к ...