Ти си ми сълзата...
Ти си ми сълзата... Има такава песен на Тони и Найден. „Ако сълза си в очите ми гореща, аз няма да заплача в нощта, за да не те загубя...” Ти си ми сълзата, ти си моят грях... Боже, колко съм грешна! Не знам дали изобщо могат да се простят тези грехове... Но този, последният грях, бих го повторила отново и отново... Днес е ден за прошка, днес е ден на влюбените, днес е и един страхотен български ден на лозаря, на виното, на веселието. Въобще - един хубав ден! Хубаво ми е, леко ми е на сърцето, защото съм влюбена, защото съм обичана, защото съм жива! Когато чуя любимите си хора, когато знам, че те са добре, и аз се чувствам добре. И колкото и осъдително и грешно да е, аз се чувствам щастлива с моя „грях”! Ти си ми сълзата... Ти си кръст на съдбата! Какво като е неправилно, какво като е неморално и нелогично? Кой определя правилата, кой слага бариерите, кой казва кое да е и кое - не? Кой ни дава право да съдим? Живейте за мига, без да бъдете безразсъдни! Това е моето мото. Гребете с пълни шепи от това чудо, наречено живот! Обичайте и приемайте обичта на другите като дар! Не всеки ден съдбата ни прави такива подаръци, така че трябва да се научим да ги ценим...
Ти си ми сълзата... ти си моят грях... ти си моята любов! Няма да си позволя да те изгубя!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Александра Бориславова Todos los derechos reservados
