Хората са лицемерни, като змии... увиват се около шията ти и те облизват, а след това пускат отровата си... Усмихват се, а зад усмивката е завистта... Но нека не замърсявам себе си с неща нисши... Нека мракът не навлиза към онази светлина, която Бог е дал на всеки един... Нека не замръзне сърцето, което истински обича и нека думите ми бъдат огледало на истината, която искам да изрека:

Спокойствието ме облива в златна тишина, а ти шепнеш нежно в нощта...
Чувам гласа ти, който облива с чувства всяка мисъл, която се ражда от светлина...
Стъпваш нежно, а стъпките ти оставят следи във времето, което лети...
Искам да летя с твоите мечти, въпреки злобата на хората от този свят...
Бих искал да прекося двата наши свята и да стигна до мястото, където ще сме едно...
И ако това място не е тука, а някъде другаде, значи аз съм вече там...
А ако теб те няма, ще те търся в мечтите на моето сърце, защото знам...ти си там.....