3 may 2007, 11:05

Тихата Лудост

  Prosa
1.1K 0 0

Март месец е и очакванията, които удуших наесен отново покълват. (Къщата отсреща – помня я от малък… Свързвам я с шепа неизказаности, непобедимата Разсеяност на Ума ми.) Реших. Ще изляза навън, защото Небето е така добре нарисувано, така добре нарисувано, че за малко повярвах… В какво повярвах? В Свободата да съм себе си…

Червен Котарак и Бял Заек ходят по улицата.
Като мартеници.
Пролетно обагрени от слънцето.
Добре че няма дъжд.
Времето е само за Разхождане.
(Къщата отсреща – помня я от малък, както и огромното, старо дърво до нея. Ще я събарят. Дървото – ще отсекат. На тяхно място ще построят нова сграда. Факт.)

Вятърът се надбягва с мен…
Разрошва косата ми…
Разпилява мислите ми на всички посоки…
Чувствам себе си незначителен…
Чувствам света си незначителен…

Искам…
Да пия чай…
Да спя на пода…
Да се самонарисувам…
Да ходя по права линия и?...
Като че ли… Обзема ме Лудост…
Тихата Лудост…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Питър Хайнрих Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...