8 jul 2019, 19:27

Тихо, бурно затишие... 

  Prosa » Otros
1981 11 4
1 мин за четене
Удавени в усещането си за грях. С протягащи ръце към паралела. Скрихме онова, което изпитахме, избутвайки го назад в душите си. Представихме го с други думи, за да не се наречем слабост. Нека... се надсмиваме над това кои сме! Има ли част от нас в героите ни? Ти и аз знаем много добре.
И ми е малко тъжно. Сякаш страницата остана наполовин изписана, а голото поле долу търси думите си в непрогледна мъгла. Представям си колко редове сме създали, после зачеркнали, поправили, изтрили. А за теб и мен – там на повърхността е все тъй пусто. Все тъй глухо. Призрачно мълчание.
И ти спестяваш. И аз не се обаждам. Наметнахме дрехата на „приятно разсеяните“. Всъщност... онова енергийно поле, което се завихри в бурята на очарованието, е все още там. И ще бъде, знам. Но въпросът е „Как“. Как ще те погледна? Как ще ме погледнеш? Ще стоиш ли в другия ъгъл? Ще бъда ли на последната маса? В дъното... Ще минаваш ли покрай мен, сякаш съм невидим? Ще търся ли вниманието ти с тъжните нотки на моето кафяво?
П ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© А.Д. Todos los derechos reservados

Удавих се в усещане за грях,
във бурните води на паралела.
Аз слабостта в сърцето си прибрах,
но не разбрах, че съм безумно смела.
И някакво завихрено поле, ...
  2066  26 
Propuestas
: ??:??