Jul 8, 2019, 7:27 PM

Тихо, бурно затишие...

  Prose » Others
2.3K 11 4
1 min reading

Удавени в усещането си за грях. С протягащи ръце към паралела. Скрихме онова, което изпитахме, избутвайки го назад в душите си. Представихме го с други думи, за да не се наречем слабост. Нека... се надсмиваме над това кои сме! Има ли част от нас в героите ни? Ти и аз знаем много добре.
И ми е малко тъжно. Сякаш страницата остана наполовин изписана, а голото поле долу търси думите си в непрогледна мъгла. Представям си колко редове сме създали, после зачеркнали, поправили, изтрили. А за теб и мен – там на повърхността е все тъй пусто. Все тъй глухо. Призрачно мълчание.
И ти спестяваш. И аз не се обаждам. Наметнахме дрехата на „приятно разсеяните“. Всъщност... онова енергийно поле, което се завихри в бурята на очарованието, е все още там. И ще бъде, знам. Но въпросът е „Как“. Как ще те погледна? Как ще ме погледнеш? Ще стоиш ли в другия ъгъл? Ще бъда ли на последната маса? В дъното... Ще минаваш ли покрай мен, сякаш съм невидим? Ще търся ли вниманието ти с тъжните нотки на моето кафяво?
Прибирам чувството, което не мога да опиша. И продължавам. Сякаш онова, онова, което си „казахме“ последно не съществува. Не искам да го мисля. И не искам да ме трови. Защото...
Там, в реалността, сме по-истински и живи. Там общуваме на друго ниво. И вярно – думите почернят, но ще ти кажа. Няма да го позволя. Не искам. Ти усети, аз прихванах. Аз усетих, ти премълча. И беше правилно.
Не, това не е разминаване. Обединено е в една обща мисъл. Просто е оставяне по течението. А не плуване срещу него. Така е по-добре. Ти си прекалено дискретен човек. А аз – доста емоционален. Ти говориш в тишината. Аз обичам да я будя и обличам.
Дали е грешка този текст? Не искам да сме непознати. И до неизреченото ще се добереш. И недовършеното ще ни се случи. Формите са много. Изборите... само два.
Твоят избор е мое отражение. А перото ти... ще го чета. Защото е хубаво и ти е двойник. Лирично, като самата теб...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© А.Д. All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ади, отново успя да ме вдъхновиш, благодаря ти. Пуснах го вече, чака одобрение. Отговорът на твоето предизвикателство е " Да подпалим тишината!". Прегръщам те!
  • Благодаря Ви, момичета!
    Напоследък губя думите си, но пък истински се радвам, че четете от мен!
  • Аделина, пак вдъхновяваш с написаното. Кой знае, този път може е вместо влак, въртележка. Харесва ми. Провокираш раждането на друг вид герой. Поздрави!
  • "И до неизреченото ще се добереш. И недовършеното ще ни се случи."
    Надявам се, Ади! Всекиму пожелавам да се радва на дара на тази надежда. Да ѝ вярва и най-важното - да я обича.
    Браво!!!*** И Благодаря!*

Да подпалим тишината! 🇧🇬

Удавих се в усещане за грях,
във бурните води на паралела.
Аз слабостта в сърцето си прибрах,
но не разбрах, че съм безумно смела.
И някакво завихрено поле, ...
2.4K 9 26

Editor's choice

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...