Аз съм глух. От дете съм така. Прекарах менингит и от тогава нищо не чувам, но за сметка на това развих другите си сетива.
Не, нямате представа, какво е да си глух. Не е тишина, в която нищо не чуваш. Тишината е странна. Тя е говореща вътре в теб. Има своите звуци, има своята мелодия. Различна от всичко друго. Не мислете, че като си запушите ушите и вече сте глух.
Горещо е. По напечения асфалт с отворени човчици птичките кълват песъчинки. Видях го отдалеч, че е долепил ухо до стария кестен. Гледаше така, сякаш е в друго измерение. Доближих и го докоснах по рамото.
- Какво слушате?
А той сложи пръст на устата си и ми каза с ръце да изчакам. Търпеливо стоях под сянката.
- Слушам дървото, ако искаш и ти опитай.
- Но аз съм глух.
- Това не ти пречи да чуеш дървото.
- Добре.
Сложих ухо върху грапавия ствол.
Чудно е. Кестенът си говореше чрез корените със земята, а листата шепнеха на въздуха и слънцето. Сякаш хиляди създания бяха събрани в него, а разговорът им беше музика. Една симфония от ...