Реших да обиколя света. Толкова много години стоя в едно забутано градче,сменяйки един сив делник с друг. Монотонно ходене на работа и обратно, без нито ден почивка. Сега знам, че всичко ще свърши. Броени дни или месеци до края.
Дълго пътуване със самолет и съм в Рио де Жанейро. Малък хотел на една от оживените улици на града, над който Христос е разперил ръце.
Излязох на малката тераса. Отдолу имаше поредният им карнавал. Странен карнавал. Музика, тълпи от хора, весели мариачи, но всички са скелети. Гримирани, с озъбени лица и носят на платформи Смъртта. Явно, дори в другия край на света тя ме следва.
Вече съм на улицата сред блъскащото се мнозинство. Голи женски тела, смях, храна и много шум. Говорят ми нещо и всеки е безкрайно весел смятайки, че почита мъртъвците със своето веселие.
Видях го. Странен мъж. Стоеше в един безистен. Облечен в конопено расо. Без грим, без нищо. Мълчалив. Държеше в ръцете си дървен кръст. Всъщност не беше от тия лъскавите, полирани. Просто две клонки върз ...